ЕК иска да превърне YouTube в полицай и регулатор

Европейската комисия сериозно се е заела да регулира интернет средата, настоявайки, че промените ще ограничат монопола на големите технологични компании като Facebook и Google и ще дадат конкурентно предимство на малките играчи от Стария континент. Сега на финалната права е Директивата за авторското право в цифровия единен пазар. През миналата година тя стана печално известна със своите Член 13 и Член 11, в които критиците видяха не само възможност от засилване на монопола на гигантите, но и опасност от цензура и ограничаване на основни човешки права. Финалното гласуване на текстове предстои тази седмица.

За това какви капани крие така списаната Директива, как се стигна до този ѝ вид, накъде върви бъдещето на социалните мрежи и интернет, си поговорихме с адвокат Ана Лазарова, експерт в сферата на авторското право и председател на неправителствената организация Цифрова република.

– Какви са идеите, заложени в Директивата за авторското право в единния цифров пазар и какви цели преследва тя?

– От една страна, да модернизира законодателната уредба, тъй като последната по-обща директива в тази сфера е от 2001  г. и отношенията са се развили много предвид онлайн комуникацията. Другата идея е да се хармонизира авторското право при т. нар. изключения и ограничения – случаите, когато законът позволява свободно използване на чуждо произведение, например цитат, анализ, пародия. Предишната директива има препоръчителни ограничения и във всяка държава регулацията е различна. Другата цел е да се постигне икономически ефект на фона на опитите да се изгради единен цифров пазар в ЕС. Доколко Директивата наистина постига този резултат, е друг въпрос.

– Откога се работи по Директивата?

– През 2014 г. германският евродепутат Юлия Реда представи доклад за необходимостта от ново законодателство, през 2015 г. ЕК излезе със стратегия, а през 2016 г. вече имаше проект.

– Най-остра критика предизвика Член 13 (вече Член 17, след преномериране на текста)  от Директивата заради съмнението, че може да доведе до цензура. Бихте ли обяснили каква идея стои зад неговото написване?

– Идеята по този начин да се регулират нещата дойде от един наратив на издателската и най-вече от музикалната индустрия за т.нар. разлика в стойността (Value Gap). Представителите на този бранш твърдят, че големите платформи печелят на гърба на авторите, без да им плащат достатъчно възнаграждения.

– Какъв е проблемът?

– Проблемът е механизмът, по който това се прави. Член 13 задължава платформите да сключват лицензионни споразумения с всички правоносители за съдържанието, което потребителите им споделят. Не го ли направят, те се задължават да предотвратят публикуването на съдържание, което нарушава чуждите авторски права. Тук е и коренът на проблема – платформата трябва да проследи цялото съдържание преди неговото публикуване, за да установи дали има нарушения. Тя обаче няма как да установи дали има законово нарушение или не, а може само да засече съвпадения между авторско произведение и това, което качва потребителят. Впрочем, има неяснота с каква база данни ще се сравнява – своя ли, централна ли. Най-големите ни опасения са свързани с възможността по този начин да се ограничи драматично комуникацията на потребителите, което може да доведе и до цензура.

– Как ще се осъществява контролът върху съдържанието и доколко той е съвършен?

– Спорно е дали това ще се случва с автоматични средства или не. Дори първите да не са задължителни, остава въпросът как иначе може да се проследи такъв голям обем съдържание. Затова най-вероятно ще се налага въвеждането на механизми за автоматично разпознаване. При всички случаи проблемът е, че е много възможно да се спира публикуването на неща, които съдържат материали с авторски права, но иначе са напълно позволени за ползване. Става дума например за съдържание с образователни цели или анализ на филм с откъси от него и пр. Идеята е, че една платформа няма как да прецени кога ползването е законосъобразно и кога не.

Показателен е парадоксът, който може да възникне с използването на материали с неизключителни лицензи. Става дума например за изображения от фото банки, каквито ползват много хора, срещу заплащане или свободно. Един музикален семпъл пък може да послужи в много музикални и аудиовизуални произведения абсолютно правомерно. Системата обаче засича първото, което го съдържа, и след това регистрира всички останали като нарушители.

– Тоест платформи като YouTube влизат в ролята на нещо като съдник?

– Влизат в ролята на полицаи и регулатори. Чрез своите механизми трябва да преценят кой е крив и кой е прав, кой е нарушител и кой не. А не е ясно колко прозрачно ще се случва и как.

– Проблемът на музикалната индустрия е най-вече с YouTube, но как Директивата ще засегна и останалите платформи? Всички ли попадат под ударите на закона?

– Няма спор, че това законодателство е направено за YouTube, който обаче и в момента си има филтърна система (Content ID), т.е. дори да не сключи адекватни лицензионни споразумения, може спокойно да отговори на Директивата. Но когато засече съвпадение в съдържанието, YouTube дава възможност на правоносителя да избере дали да блокира потребителско съдържание или да получава парични отчисления от реклами. Любопитното е, че по-голямата част от авторите предпочитат да монетизират качено от потребители тяхно съдържание. Това само показва, че интерес от спиране имат преди всичко издателите, които искат да контролират целия процес по разпространение, а не толкова авторите. Самите автори, особено независимите артисти, често дори разчитат на това потребителите сами да разпространяват и популяризират творчеството им и имат интерес по-скоро да вземат пари за него, вместо да го спират.

Що се отнася до Директивата, тя ще се прилага не само спрямо YouTube, а спрямо всички. В последната редакция от адресатите са изрично извадени определен тип платформи – Wikipedia, софтуерните репозитории, университетски хранилища с нестопанска цел, платформи за онлайн обяви за продажби, както и е направен опит, не твърде успешен, да бъдат извадени малките играчи на цифровия пазар. За да няма задължения по Директивата, доставчикът едновременно не трябва да има над определен оборот, над определена посещаемост и да не е на повече от 3 години.

Така че задължението в крайна сметка ще засегне и по-малките, нови и независими платформи, на които се публикува някакво потребителско съдържание. В това число влизат дори форумите. Ние мислим винаги за музика и аудиовизуално съдържание, защото от там идва натискът на индустрията да се въведат такива механизми, но правилата може да засегнат също текст, снимки и всякакви материали с авторски права.

– Всъщност законът казва: Трябва да опазите авторските права, вие решете как.

– Да, но представете си как създателите на една малка платформа трябва първо да издирят правоносителите, като те може да нямат ресурс дори за това, а още по-малко да ходят да преговарят с тях и да сключват лицензионни договори. При това положение за повечето остава опцията да се следи потребителското съдържание.

– Освен Член 13, вълнения предизвика и Член 11, който е свързан с идеята да се реши проблема с липсата на пари за журналистика. Къде виждате проблем в случая?

– Всички сме съгласни с аргумента, че има нужда от пари за качествената журналистика и че моделът има нужда от промяна. Според нас обаче предложеният в Член 11 механизъм не е удачен. Идеята му е да се накарат агрегаторите на новини като Google News да плащат лицензионни възнаграждения на издателите за правото да публикуват снипети (фрагмент, откъс, бел.р). Това се прави чрез въвеждане на едно изцяло ново сродно право на медията върху нейните публикации. И тук изниква първият проблем – не се знае какво точно се има предвид под публикации. Това може да е всичко, включително резултати от футболни мачове или от избори. Новините обаче поначало не подлежат на авторски права, за да не се контролира разпространението им.

– Важи ли правилото и за споделяне на хиперлинкове?

– При последните промени то се разреши, както и използването на отделни думи или съвсем кратки откъси. Таргетът остават снипетите, като какво точно е кратък откъс явно предстои да се установи.

– Тоест Google и останалите новинарски агрегатори ще могат да разпространяват линкове, но без визуализация на откъса от публикацията със снимка и кратък текст?

– Личното ми мнение е, че е много по-вероятно да се случи точно така. Въпросът е как ще се отрази на посещаемостта на медиите, защото потребителите са склонни да подминат линк без картинки и изобщо да не кликнат върху него. Такъв опит вече има и той не е положителен. В Германия има въведено такова правило на национално ниво, както и в Испания. И в двата случая никакви пари, доколкото ми е известно, не са спечелени. В Германия се дава безплатна лицензия колективно от издателите на Google, но не и на останалите доставчици. Става така, че до журналистите не стигат никакви пари. Google разпространява материалите им безплатно, а другите не знаят при какви условия да го правят.

– Какъв ще е икономическият ефект от Директивата, според Вас?

– Поддръжниците на тези разпоредби казват, че големите американски компании в лицето на Google и Facebook ни експлоатират и това е начинът ние да си върнем пари от тях. Механизмът обаче е така направен, че това, което рискуваме, е те да са в още по-монополна позиция. На тях ще им е сравнително лесно да отговорят на тези изисквания за разлика от много други по-малки бизнеси, независими издатели, платформи и форуми, особено на местно ниво.

– ЕК видимо се е активизирала да регулира онлайн средата в опит да ограничи влиянието на американските гиганти. Критиците обаче твърдят, че предприетите действия имат обратен ефект и дори ще прогонят бизнеса. Как според Вас ще се развият нещата при авторското право?

– Google и Facebook са абсолютни монополисти в своята област. Битката е срещу тях, но като че ли е много по-адекватно да се приложи антимонополно законодателство, отколкото да се впряга авторскоправното. В случая с авторското право битката е между големите технологични компании и големите правоносители, докато потребителите пък остават на заден план, защото тях никой не ги представлява.

Като цяло тенденцията, като че ли е към превръщането на социалните мрежи в медии, поне от регулаторна гледна точка. И рано или късно те ще започнат да се държат  като такива, т.е. ще преценяват какво потребителско съдържание да допускат и какво не, ще се елиминират много неща превантивно, дори да не нарушават закона. Този тип дейност като цяло ще се размие и доказателство за това е все по-големият фокус на платформите към създаване на собствено съдържание. Българската Vbox7 отдавна казва, че целта ѝ е да произвежда тийнейджърски сериали и поредици.

– Какво остава за активните потребители от зората на интернет?

– Този бум, с който ние сме израснали – да имаме достъп до много и различна информация, която да можем да споделяме на воля, сега малко по малко се потушава. Правата постепенно се ограничават и като че ли бавно ще се превърнем в пасивни потребители.

– И все пак има нужда и от регулация.

– Със сигурност, но трябва да се мисли за баланса. Съгласна съм, че трябва да има филтриране за някои неща с недвусмислен обществен интерес, например детска порнография. Що се отнася до авторските права – да, те са важни и трябва да се уважават, но в конкретния случай става дума за частни интереси, а не за обществени. Получава се така, че издигаме авторското право до обществения интерес и едва ли не го слагаме над фундаментални човешки права като свободен достъп до информация и свободно изразяване. Според мен това не е правилно.

– Според Вас как трябва да подходи законодателят в регулацията на авторските права?

– Осланяйки се на общия принцип за защита на авторски права, а именно носителят на такива да си ги търси. Инициативата трябва да е в него, а не в ръцете на компаниите. Това не означава, че платформите не трябва да имат задължения за прозрачност и отчетност, но превантивното ограничаване на потребителската комуникация по тяхна вътрешна преценка е недопустимо. Директивата натоварва бизнеса с тежест, която освен всичко е непосилна за малките играчи. До тук се стигна и защото изобщо не се отрази мнението на експертите, много от които реагираха, че текстът не е добър. Никой не им обърна внимание. Да не говорим, че някои организации на правоносители се обявиха срещу Член 13, а журналистически организации против Член 11. Самите общности, в чийто интерес уж се прави всичко, усещат, че не е съвсем така.

– А другият търсен ефект – за синхронизация в страните от ЕС, ще бъде ли постигнат?

– В случая говорим за директива, а не за регламент и това означава, че текстовете ще бъдат транспонирани във всяка държава според местното ѝ законодателство. Предвид това колко общо са написани нещата и след всички нанесени поправки, текстът стана нечетим и е пример за лошо законодателство. Рискът да се интерпретира различно във всяка държава е голям. Ще е трудно на някой, който иска да оперира на европейския пазар, да се ориентира в положението.

– Какви са настроенията в другите държави членки? А как гласуваха техните представители досега?

– Съпротива има в цяла Европа от организации за цифрови права, а в Германия се организират и протести. На държавно ниво най-върли противници са Холандия, Люксембург, Полша, Италия и Финландия, които дори излязоха с публично становище, че това законодателство ще навреди на стартъп културата. Най-голяма е подкрепата от Франция.

– Какво следва от тук нататък?

– Предстои финално гласуване в Европейския парламент. Очаква се то да е малко по-различно – да има едно гласуване за допускане на финални изменения  в текстовете на Директивата и отделно цялостно гласуване на окончателен текст. Надеждата е депутатите да отхвърлят Директивата и всичко да започне от начало. Засега везните са по средата и по предварителни прогнози  става дума за разлика от буквално десетина гласа. На сайта Pledge2019.eu има списък на европейските депутати от всяка държава, които са поели ангажимент да гласуват против. От България е само един.