Economic.bg 
Публични финанси
ЕК реши да преведе 1.47 млрд. евро на България по Плана за възстановяване
Третото плащане обаче е орязано със 150 млн. евро заради неизпълнени ангажименти за реформи
© ECONOMIC.BG / ЕК
~ 2 мин.
Европейската комисия съобщи днес, че отпуска на България 1.465 млрд. евро от третото плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
„Европейската комисия още на 2 декември прие частично положителна оценка на третото искане за плащане на България от нейния национален план за възстановяване и устойчивост. Комисията установи, че България е изпълнила успешно 48 от 50-те ключови етапа и цели, свързани с третото искане за плащане, но също така установи, че ключов етап 220 (Създаване и започване на дейността на орган за борба с корупцията) и част от изискванията на ключов етап 222 (Влизане в сила на правен(и) акт(ове) относно наказателните производства и отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор) не са изпълнени задоволително към момента. В резултат на това Комисията предложи временно да отложи част от общата сума на третото плащане в съответствие с Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост“, посочи Еврокомисията на запитване на БТА.
След получено становище от Икономическия и финансов комитет към Съвета и след получен отговор от българските власти относно предварителната оценка Европейската комисия е приела на 22 декември официално решение за частично трето плащане от 1.465 милиарда евро, както и за временно задържане на 152.9 милиона евро.
България разполага с шест месеца, за да предприеме действия и да изпълни оставащите реформи по третото плащане. След като ключовите етапи бъдат изпълнени, останалата част от плащането ще бъде освободена“, допълва Еврокомисията.
България подаде третото искане за плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост на 1 октомври тази година, като общата стойност на средствата възлиза на 1.619 млрд. евро, припомня БТА.
Плащането е с най-голям брой етапи и цели, и обхваща 22 реформи и 19 инвестиции. Водещите мерки са свързани с продължаване на реформите в области като научни изследвания и иновации, декарбонизация, подобряване на рамката за управление на държавните предприятия, развитие на електронното здравеопазване и др.
