Пенсионна пропаст: Къде „златните години“ наистина са златни?

Независимо дали спестявате активно, или все още не сте се замисляли за старините си, темата за пенсиите е сред най-горещите в политическия дневен ред. Причината е ясна: населението застарява, а държавните финанси са под все по-голям натиск. В Европа доходите след приключване на трудовия път варират значително, но кои европейци се радват на най-спокойни „златни години“?

Пенсиите остават основният източник на доходи за възрастните хора на континента. В ЕС около две трети от средствата, с които разполагат пенсионерите, идват от публични трансфери – предимно държавни пенсии и социални помощи.

Въпреки това данните за 28-те европейски държави показват, че хората над 65-годишна възраст получават средно едва 86% от доходите на останалата част от населението.

Според ОИСР това съотношение пада под 70% в балтийските страни, а дори в големи икономики като Белгия, Дания и Швейцария то остава под 80%.

Колко точно е средната пенсия в ЕС?

За да се придобие по-ясна представа, е важно да се разгледа средната брутна годишна пенсия за старост.

Към 2023 г. (най-актуалните данни, достъпни към края на 2025 г.) средната сума за ЕС възлиза на 17 321 евро на година, което се равнява на около 1443 евро бруто на месец, сочат данните на Евростат.

Разликите в 34-те изследвани държави са драстични – от едва 3377 евро в Турция до впечатляващите 38 031 евро в Исландия. В рамките на Европейския съюз ножицата също е широко разтворена: от 4479 евро в България до 34 413 евро в Люксембург.

В дъното на класацията, със средна годишна пенсия под 8000 евро, се нареждат Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Хърватия, Словакия, Румъния, Литва, Унгария и Латвия.

Тези данни илюстрират огромното неравенство в Европа, където най-високите пенсии са над десет пъти по-големи от най-ниските.

Някои страни от ЕС просто са по-бедни от други. Това принуждава семействата сами да подпомагат финансово възрастните си роднини“, коментира пред Euronews Business Ноел Уайтсайд, гостуващ професор в Оксфордския университет.

Четирите най-големи икономики в ЕС се движат малко над средното ниво за Съюза. От тях Италия предлага най-високи пенсии, следвана от Испания, Франция и Германия. Скандинавските страни също традиционно поддържат нива над средните за ЕС.

Защо сравнението е трудно?

Трудно е да се прави директно сравнение заради огромните разлики в самите пенсионни системи“, обяснява Филип Сейдел Леруа от AGE Platform Europe.

Той дава за пример държави като Германия, Испания, Франция и Белгия. В тях по-голямата част от доходите на пенсионерите идват от задължителни държавни схеми, докато професионалните пенсионни фондове (обхващащи конкретни сектори или работодатели) играят по-малка роля.

В тези страни разходите за пенсии на глава от населението винаги ще изглеждат по-високи, защото почти целият пенсионен доход се изплаща през публичната система“, добавя той.

Дейвид Синклер, главен изпълнителен директор на International Longevity Centre UK, подчертава, че структурата на всяка система е определяща за крайния резултат.

Дизайнът на тези системи често е плод на политически компромиси и историческо наследство. Именно това обяснява защо две държави с подобна възрастова структура на населението могат да имат коренно различни разходи за пенсии.“