Ердоган остави „горчив привкус“ в отношенията между САЩ и Турция
Димпломатическият фон става все по-напрегнат, докато Анкара търси изтребители от Вашингтон, вместо да се обърне към Москва
Анкара се стреми да омаловажи щетите, причинени от заплахата на Реджеп Тайип Ердоган да изгони 10-има западни посланици, като внимателно хореографираният отказ да ги експулсира засега предотврати най-тежката криза от десетилетия между Турция и Запада, пише FT в свой анализ.
Този дипломатически срив може да бъде определен като изключително неудобен, точно когато Турция се опитва да изгради по-добри отношения с Джо Байдън и се надява на среща с президента на САЩ в кулоарите на предстоящата среща на върха по климатичните въпроси COP26 в Глазгоу.
На първо място в дневния ред на Анкара е искането за закупуване на няколко десетки нови изтребители F-16, за да се запълни празнината в нейните военновъздушни сили. Според анализаторите това може да помогне за предотвратяване на обръщането на Турция, която е разглеждана като страна с голямо значение и е важен буфер между Европа и Близкия изток, към Русия. Сега обаче всичко зависи от отношението на Байдън към турския лидер Ердоган, след като техните нации избегнаха на косъм дипломатическа катастрофа.
Криза с може би безпрецедентен мащаб е възможна, ако този проблем не бъде разрешен. Но фактът, че е разрешен, не означава, че не е оставил горчив привкус“, каза Йозгур Унлухисарцикли, директор на германския фонд “Маршал”, американски мозъчен тръст (аналитичен център) в Анкара.
Отношенията на Турция с традиционните й съюзници от НАТО вече бяха обтегнати, още преди Ердоган да бъде толкова ядосан от съвместното изявление на пратениците на 10-те държави, включително САЩ, че той призова за експулсирането им от страната.
“Дълбоките опасения на турския президент относно САЩ вероятно са били влошени от координираната им демонстрация на подкрепа за Осман Кавала, държан в затвора филантроп”, заяви Арън Стайн, директор на програмата за Близкия изток в базирания във Филаделфия Институт за външна политика.
Кавала, който беше задържан през 2017 г. и отрича обвиненията в опит за сваляне на турското правителство, се смята на запад като политически затворник. Освобождаването му е поискано от Европейския съд по правата на човека.
Но турският президент Ердоган го определи като „терорист“ и гневният му отговор на призива на 10-те държави за справедливо и бързо разрешаване на случая на Кавала, всъщност не е ирационален, ако приемете, че той мисли, че Западът се опитва да го свали от власт “, обясни Стайн.
Дипломатическият срив беше избегнат, след като двете страни отстъпиха. САЩ предложиха изход, като декларираха ангажимента си към клауза от Виенската конвенция, която предвижда задължението на дипломатите да не се намесват във вътрешните работи на други държави. Това позволи на Ердоган да се оттегли от заплахата си за експулсиране.
Според няколко души, част от администрацията на турското правителство, Анкара е била доволна, че усилията за посредничество в скандала, бяха оглавени от посланика на САЩ в Турция Дейвид Сатърфийлд.
В изказвания, публикувани в турски медии, Ердоган каза, че вярва, че Байдън е решил да „прояви любезност“, като предложи маслинова клонка. Той добави, че очаква да седне с Байдън в Глазгоу. Срещата обаче не е потвърдена от Белия дом.
На първо място, в дневния ред на САЩ ще бъде Афганистан и усилията за осигуряване на полети на летището в Кабул, които Турция изрази желание да подкрепи. Вашингтон също иска да обсъди казусите с Украйна и Сирия.
Междувременно Анкара се стреми да закупи около 80 нови американски изтребители F-16 и комплекти за модернизация на F-16, за да обнови своите военновъздушни сили. Турция, която има втората по големина армия в НАТО, разчита на остаряващ флот, след като САЩ й забраниха да вземе над 100 самолета от следващо поколение F-35, като наказание за покупката на система за противовъздушна отбрана С-400 от Русия.
Ердоган намекна, че може да закупи руски изтребители, ако искането бъде отхвърлено, което разтревожи съюзниците от НАТО, които вече са загрижени за придобиването на С-400.
Държавният департамент на САЩ потвърди искането на Турция за F-16. Анкара твърди, че 1,4 млрд. долара, които вече е платила в програмата за F-35, могат да бъдат пренасочени към покупките на F-16. Според Държавния департамент на САЩ, Вашингтон се стреми да разреши спора за F-35, но "не е дал никакви предложения за финансиране" по искането на Турция за F-16.
Основна пречка е, че всяка продажба на F-16 ще се нуждае от одобрението на Конгреса.
“Има силен аргумент за националната сигурност на САЩ в полза на сделката, която може да бъде използвана от Белия дом, за да убеди скептичните членове на Конгреса. Това обаче поставя въпросът дали Байдън би искал да харчи политически капитал от името на Турция”, каза Унлухисарджикли.
Асли Айдинтасбас, старши сътрудник в Европейския съвет по външни отношения, прогнозира, че Вашингтон все пак ще търси подкрепата на Конгреса за сделката.
От страна на американците, F-16 се разглеждат като начин за подобряване на дипломтическите отношения. Те искат да участват в този процес толкова, колкото и турците”, каза тя.
Високопоставен служител на администрацията на Байдън не коментира дискусиите за F-16, но каза, че Щатите се стремят да засилят отношенията си с Турция, защото страната е „дългогодишен съюзник в НАТО“, който е „стратегически разположен“ и участва в много от регионалните интереси на Вашингтон.
Продължаваме да търсим сътрудничество там, където можем, и го отблъскваме там, където трябва“, каза още служителят.
“Много американски служители, които вярват в ангажирането си с Ердоган, са загубили позиции в резултат на дипломатическата катастрофа”, заяви служител в Белия дом.
„Това наистина е удар за отношенията между САЩ и Турция като цяло, особено като се има предвид, че ударът дойде върху Държавния департамент, който най-много подкрепя силните двустранни връзки с Турция“, обясни той.
Джеймс Джефри, който е привърженик на добрите отношения с Анкара по времето, когато беше дипломат в администрациите на президентите Буш, Обама и Тръмп, заяви, че заплахата за експулсиране на Ердоган е преодоляна, но показва, че инстинктите му са насочени към провокация на западните съюзници, а не руските и иранските врагове.
„Реално погледнато, НАТО и Турция се нуждаят един от друг. Но инстинктът на Ердоган да удари западните си партньори право в очите – комбинация от собствената му идеология и усетът на неговата политическа база, отравя това, което иначе би трябвало да бъдат добри дипломатически отношения”, допълни Джефри.