Новата ЕК иска да води глобалната борба срещу климатичните промени

Ограничаването на парниковите газове до средата на 21 век е основен приоритет за Фон дер Лайен, тъй като целият континент става все по-загрижен за повишаването на температурите и зачестилите природни бедствия. Фондът за справедлив преход е ключов стълб за финансиране на "Зелената сделка", а целта - постигане неутралитет на климата, ще изисква допълнителни между 175 и 290 млрд. евро годишно след 2030 г. Средствата ще се използват за инвестиции в енергийни системи и инфраструктура.

Усилията в тази посока ще доведат до синхронизиране на дейността на ЕС с целите на Парижкото споразумение, съгласно което държавите от цял ​​свят полагат доброволно ангажимент за намаляване на парниковите газове - основен фактор за повишаването на температурите. Освен това ще се гарантира, че Европа ще поддържа предимството си пред другите подписали Парижкото споразумение, които досега не са изпълнили своите обещания.

ЕС иска да ръководи глобалната борба срещу изменението на климата като работи с Китай, за да остави САЩ политически изолиран по въпроса заради решението на Доналд Тръмп да обърне гръб на споразумението от 2015 г. Съгласно договореното тогава най-ранната дата, на която администрацията на американския президент може да започне официален едногодишния процес по оттегляне, е 4 ноември.

Целта за 2050 г. на Урсула фон дер Лайен е промяна в икономиката на ЕС, засягаща всичко - от транспорта и селското стопанство до производството на енергия и дизайна на градовете.

За да стане Европа неутрална по отношение на климата, законопроектът ще се нуждае от подкрепата на държавите членки и Европейския парламент. Този процесът обикновено отнема година или повече. Подробностите за това как да постигнем целта и какво ще трябва да направят националните правителствата и компании у нас, ще последват в отделни закони на по-късен етап.

Точният график на първия пакет от „Зелената сделка“ ще зависи от датата, на която новата комисия ще встъпи в длъжност, като се очаква това да се случи на 1 декември. Първоначално датата беше 1 ноември, но екипът на Фон дер Лайен се забави, защото Европейският парламент отхвърли предложените комисари от Франция, Унгария и Румъния.

Представянето на „Зелената сделка“ може да бъде по време на следващата среща на върха на ЕС, която е насрочена за 12-13 декември. На тази среща ръководителите на правителствата ще се опитат да постигнат споразумение за утвърждаване на климатичен неутралитет. В момента разговорите за дългосрочната климатична стратегия се водят задкулисно, като 25 държави подкрепят нетни нулевите емисии. Те се опитват да убедят три източноевропейски държави, противопоставящи се на проекта.

Полша, Унгария и Чехия твърдят, че подобен ход изисква солиден финансов ресурс и помощ за по-бедните държави членки. Унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че страната му ще трябва да инвестира 150 млрд. евро за декарбонизиране на производството на електроенергия, замяна на използването на природен газ и преминаване към електрически транспорт, а тази цел може да бъде постигната само с „основен принос” от ЕС.

Полша, която разчита на въглища за по-голямата част от електроенергията си, иска гаранция, че средствата от ЕС ще бъдат насочени към региони и държави членки, в които емисиите са най-големи и предизвикателствата с достъпа до ресурси са повече, казва Михал Куртика, държавен секретар по околната среда.

Полският икономически институт е изчислил, че за да бъде ефективен, Фондът за справедлив преход се нуждае от между 10 и 20 млрд. евро годишно в периода 2021-2027 г. При сценарий от 15 млрд. евро, Полша ще бъде най-големият бенефициент с 2.1 милиарда евро. Гърция и Франция биха се класирали след Варшава, съответно с 1.7 и 1.6 млрд. евро.

Проектозаконът за климата и преходният фонд ще бъдат последвани от по-подробно законодателство за това как да стигнем до бъдещето на нетните нулевите емисии. Фон дер Лайен също обеща да увеличи сегашната цел за намаляване на въглерода до 2030 г. от 40% на най-малко 50% или дори 55%. Това би означавало по-строги ограничения за замърсяването и налаганена ограничения за CO2 на около 12 000 горивни инсталации, собственост на комунални компании и производствени фабрики.