ЕС разполага с тайно оръжие на стойност 200 млрд. евро срещу Русия

Президентът на САЩ Доналд Тръмп се държи така, сякаш държи всички карти в преговорите за прекратяване на войната в Украйна.

Но Брюксел има тайно оръжие на стойност 200 милиарда евро в ръкава си, пише POLITICO.

След като бяха оставени извън дискусиите със САЩ и Русия на 18 февруари за прекратяване на войната в Украйна, европейските правителства можеха да изберат ядрената опция – изземване на руските суверенни активи, които бяха обездвижени, след като Москва започна пълномащабната си инвазия в Украйна преди три години.

За щастие на Блока, лъвският дял от тези средства – около 200 милиарда евро – се съхраняват в базираната в Брюксел финансова институция Euroclear и трупат лихви. САЩ, от друга страна, притежават едва 5 милиарда долара.

Изземването на тези активи е драстична опция, която почти сигурно би гарантирала на Европа по-голямо място на масата, след като беше изключена от САЩ и Кремъл в последните им преговори в Рияд, Саудитска Арабия.

Финансовите министри и управителите на централните банки се събират в Южна Африка тази седмица за заседание на Г-20, но в това време правителствата от ЕС остават разделени по въпроса дали размразяването на тези средства ще докаже на Тръмп, че Брюксел все още има мускули – или ще има обратен ефект.

Разменна монета

На фона на надвисналата заплаха за оттеглянето на САЩ от Украйна руските ястреби твърдят, че размразяването на парите и предаването им на Киев би позволило на разкъсаната от война страна да спечели надмощие на бойното поле и да устои на исканията на Тръмп за прекратяване на войната.

С руските замразени активи можем да заменим подкрепата на САЩ, ако все пак ще решат да не подкрепят повече Украйна“, каза естонският външен министър Маргус Цахна в понеделник.

„Имаме руски замразени активи на стойност 300 милиарда евро в Европа и трябва да ги използваме“, каза Цахна пред журналисти в Брюксел, заедно със своите колеги от Дания, Швеция, Литва и Латвия. (Въпреки че точната сума на руските замразени активи в Европа не е ясна, общоприето е, че числото е по-близо до 200 милиарда евро, отколкото до 300 милиарда евро.)

Балтийските и скандинавските страни, съседите на Русия, смятат, че парите трябва да бъдат предадени на Украйна незабавно. Тази позиция е подкрепена от Полша, Чехия и първият дипломат на ЕС – бившият естонски премиер Кая Калас.

Не приемам аргумента, че това е правно проблематично... имаме нужда от политическа воля, за да го направим“, каза литовският външен министър Кестутис Будрис в интервю за POLITICO.

Той добавя, че скептичните столици „трябва да представят някои по-силни аргументи защо не го правим“.

Но противниковият лагер в Европа държи големите оръжия – Франция, Германия, Италия, Испания и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен – които се страхуват, че с конфискуването на средствата ЕС ще изплаши международните инвеститори и ще се откаже от най-голямото си предимство в мирните преговори.

Ако размразим активите и ги дадем на Украйна, вече няма да можеm да ги използваме като разменна монета“, каза дипломат от ЕС, пожелал анонимност.

Френският президент Еманюел Макрон, по време на среща с Тръмп в Овалния кабинет в понеделник, настоя, че западните съюзници могат законно да използват приходите от активите по време на войната, но настоя, че би било незаконно да се изземат самите резерви. Той обаче отбеляза, че замразяването им предлага важен лост.

Това е част от преговорите в края на войната“, подчерта той.

Самата Калас признава, че шансовете за конфискуване на руските средства в близко бъдеще са малки.

Трябва да имаме подкрепата на всички за това. Засега не го  нямаме“, каза тя по време на пресконференция в понеделник.

Замразени активи като застраховка

Лагерът на твърдите противници казват, че размразяването на средствата сега би подкопало влиянието на ЕС в мирните преговори с Русия.

След срещата си с руския външен министър Сергей Лавров в Рияд миналата седмица държавният секретар на САЩ Марко Рубио предположи, че ЕС ще трябва да участва в мирните преговори „в някакъв момент“ поради санкциите, които наложи на Русия.

Европейските страни признават, че замразените руски активи за милиарди евро им дават допълнително влияние върху Кремъл.

Ако те [Русия] определено искат да си върнат парите, тогава трябва да дадат нещо в замяна на това“, каза дипломатът от ЕС.

Въпреки че естонският Цахна подкрепя даването на парите директно на Киев, неговото правителство признава предимството, което дава задържането на средствата като застраховка. В документ, подготвен за среща на външните министри на ЕС в понеделник, видян от POLITICO, Талин пише, че „продължаващото задържане на активи служи като финансов и дипломатически лост, гарантиращ, че Русия има ясен, осезаем стимул да преговаря за споразумение и да компенсира Украйна“.

27-те лидери на ЕС също така постановиха, че активите ще останат замразени, докато Русия не се съгласи да плати следвоенни репарации на Украйна.

Държавите гледат на тези 200 милиарда евро като на злато за покриване на прекомерните разходи за възстановяване на Украйна, оценени досега на 486 милиарда долара от Световната банка.

Мнозина са против размразяването, защото виждат това като пари за реконструкция“, каза втори дипломат от ЕС, пожелала анонимност.

Тъй като преговорите със САЩ са в ход, Русия се отваря към идеята, стига финансирането да покрива и реконструкцията на украинските региони под контрола на Москва, според Reuters.

Миналата година групата индустриализирани страни от Г-7 постигна трудно споразумение да използва печалбите, генерирани от активите, за да подкрепи заем от 50 милиарда долара за Украйна.

Финансовите министри от Г-7 ще се съберат отново в Кейптаун в сряда и четвъртък в рамките на Г-20, за да обсъдят бъдещата си подкрепа за Украйна.