ЕС с нова стратегия за адаптация към изменението на климата
ЕС ще насърчава местните, националните и регионалните подходи към адаптацията, със специален фокус върху адаптацията в Африка и малките островни държави.
Снимка: Unsplash
~ 2 мин.
Европейската комисия представи стратегията си, с която цели да направи 27-те страни членки и икономиката си на стойност 14 трлн. евро по-устойчиви на неизбежните последици от изменението на климата, след като бяхме свидетели на най-горещото десетилетие в историята на измерванията.
„Пандемията от COVID-19 показа недвусмислено как недостатъчната подготовка може да има фатални последствия. Срещу климатичната криза няма ваксина, но можем да се борим с нея и да се подготвим за неизбежните последствия“, коментира Франс Тимерманс, изпълнителен зам.-председател за Европейския зелен пакт. „Новата стратегия за адаптация към изменението на климата ни осигурява необходимото, за да ускорим и засилим подготовката си. Днешните ни действия ще осигурят повече устойчивост на климатичните изменения за бъдещите поколения“, добави той.
ЕС се ангажира да намали с 55% емисиите на парникови газове до 2030 г., но континентът все още е изправен пред неизбежните ефекти от минали вредни емисии, за които Европа е отговорна.
Новата стратегия има за цел да насърчи по-доброто използване на данните за климата, засилване на адаптацията в държавите членки и наблюдение на потенциалното въздействие на изменението на климата върху публичните финанси и фискалните рамки.
Брюксел има за цел да намали т.нар. „разлика в защитата на климата“ - разликата между застрахователната защита и общите загуби, която се увеличава поради по-честите екстремни метеорологични явления. В момента, само 35% от свързаните с климата икономически загуби са застраховани, според комисията. Това число обаче е едва 5% в Южна и Източна Европа.
Ръководителят на Европейският зелен пакт заявява, че усилията за адаптация могат да бъдат насърчавани чрез намалени премии в застрахователната индустрия или инвестиции в природни решения, заедно с по-целесъобразни политики във всички страни членки.
Ще бъде изградена и здравна обсерватория за по-добро проследяване, анализ и защита на общественото здраве срещу последствията от изменението на климата. Тя ще проследява и влиянието на климатичните промени върху разпространението на нови болести.
Цената на бездействието?
Увеличаването на периодите с горещини, наводнения, суши, повечето свлачищата и други екстремни събития, свързани с климата, вече струват на икономиката на ЕС 12 млрд. евро годишно, както и хиляди човешки животи. Най-смъртоносното природно бедствие в света през 2019 г. бяха горещините в Европа, които отнеха живота на 2500 души, според комисията.
Температурите ще се покачат с повече от 3°C (над равнищата от прединдустриалния период) до края на века. Стойността е много повече от заложените 1.5°C в Парижкото споразумение.
Според различни оценки икономиката на ЕС би претърпяла загуби от най-малко 170 млрд. евро годишно.
Средната температура на Земята вече се е повишила с над 1°C.
Вдигането на морското равнище представлява риск за 40% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Блока, генериран в крайбрежните райони, където живее около 40% от населението на ЕС.
Новата стратегия за адаптиране включва действия и на международно равнище, където се очаква изменението на климата да изостри съществуващото напрежение и нестабилност.
ЕС ще насърчава местните, националните и регионалните подходи към адаптацията, със специален фокус върху Африка и малките островни държави.
В Африка, изменението на климата може да предизвика миграция на 70 млн. души до 2050 г., според Световната банка.
