Ескалация на глобалния риск

2026-а година започна с шок: Съединените щати извършиха удари във Венецуела, заловиха и екстрадираха президента Николас Мадуро и съпругата му Силия Флорес, които ще бъдат съдени по обвинения в наркотрафик. Операция „Абсолютна решителност“ на Вашингтон е най-драматичната илюстрация досега на една тенденция, която се очерта още в предходните години - Великите сили се държат така, сякаш прилагането на правото е по избор.

Ученията на Китай в Тайван са сериозна репетиция за повторение на подобна ситуация. Кампанията на Русия в Украйна е нещо като най-скъпата тренировка. Заедно трите големи сили създават свят, в който рискът не е прогноза. Той е политически избор. Анализаторите подчертават, че превенцията и дипломацията ще бъдат от решаващо значение

Международният комитет на Червения кръст отбелязва, че броят на войните се е увеличил повече от два пъти от 2008 г. насам, достигайки около 130 конфликта през 2024 г. Във всеки регион тлеещото напрежение може да прерасне или да се разпространи мълниеносно.

Ето и глобален поглед към на най-вероятните горещи точки през 2026 г., където грешни преценки или опортюнизъм биха могли да превърнат съществуващото напрежение в открит конфликт.

Америка: Венецуела не е единствена

Америка (и двете части на континента) е изправена пред още по-големи безредици по периферията. Независимо от изострената ситуация във Венецуела в началото на януари 2026 г., все още не се предвиждат пълномащабни войни. Но цяла Латинска Америка е под влияние на милитаризацията: Правителствата от Бразилия до Чили разширяват военните си сили на фона на нарастващата престъпност. Анализаторите отбелязват регионална тенденция към подход на „война срещу престъпността“, с армии, разположени в градовете, и строги нови закони срещу бандите. Това повишава опасността от конфликти.

Каракас остава най-нестабилната точка в региона след американската намеса за сваляне на Мадуро. След отстраняването на президента все още няма яснота как щепродължи управлението на страната. Евентуални отцепници от властта може да предизвикат хаотични битки с множество участници, вместо плавен преход към стабилно управление. Съседни държави като Бразилия и Мексико вече осъдиха операцията и може да се очакват дипломатически ответни мерки и нестабилност по границите. Най-сериозната критика е по отношение на международното право - нарушена е забраната на Устава на ООН за употреба на сила (липсва факторът самозащита) и няма решение на Съвета за сигурност. Предстои да се види доколко този аргумент ще бъде повод за дистанциране, коментират анализаори пред Nordic Defence Review.

Наркокартелите са все по-добре въоръжени и по-технологично грамотни. Те използват дронове, дийп фейк, изкуствен интелект и други киберинструменти, за да заблуждават полицията и да атакуват съперници. Появяват се информации, че САЩ обмислят директни удари по бази на картели в Мексико. Доналд Тръмп отправя директни заплахи към Куба, Колумбия, та дори Иран и Дания (заради Гренландия, която си поиска още преди година). Хаити също е гореща точка: комбинацията от насилие от страна на банди и слабото правителство може да предизвика бежански потоци в региона. Ситуацията в Колумбия също не е съвсем стабилна и анализатори предупреждават за риск от конфликти с въоръжени партизани и престъпни банди.

В САЩ американското разузнаване предупреждава за нарастващо политическо насилие у дома. Ожесточената поляризация може да доведе до въоръжени конфронтации между екстремистки групи или между тях и силите за сигурност.

Според Crisis24 Западното полукълбо не е изправено пред заплаха от чуждестранни нашественици, но вътрешните и транснационалните конфликти вероятно ще се засилят.

Мнозина анализатори видяха в удара срещу Венецуела връщане към регионалните сфери на влияние, познати от доктрината Монро от 1823 г. Вашингтон е решен да утвърди здраво властта си в Западното полукълбо, като същевременно потенциално оставя на Русия и Китай по-голяма свобода на действие в техните „задни дворове“. Тоест, в Източното полукълбо. Отколешна мечта на Путин. И много, много лоша новина за Европа, отчита анализ на European Policy Center.

Интервенциятана САЩ във Венецуела може да послужи като оправдание за всяка амбициозна сила, за да оправдае своя агресия с шаблони от идентична на американската риторика - „наркотероризъм“, „престъпен режим“, „хуманитарна необходимост“, „самозащита“. Изберете си етикет и удряйте!

Европа: Войната, която отказва да „замръзне“

Именно заради това се очаква европейската сигурност да остане топ тема. Резултатите от бойните действия в Украйна ще бъдат движещата сила на голяма част от дискурса. Целите на Москва остават максималистични, а съюзниците на Киев са уморени; очакването по подразбиране е за мъчителна война. Междувременно патрулите и ученията на НАТО в Източна Европа вероятно ще продължат да възпират, но и да дразнят Русия.

Войната, навлизаща в своята четвърта година, вероятно ще продължи. Руските сили не спират офанзивите в Донецк и засилват ракетните удари по украински градове и електроцентрали. Западни експерти смятат, че може би наближава решителна фаза, но не виждат бърз край. И двете страни са се окопали и всички признаци сочат към продължаващи изтощителни боеве през цялата 2026 г. Нито Русия, нито Украйна изглеждат готови за деескалация при сегашния баланс на силите.

Действията в Украйна засилват и конфронтацията по остта „Русия-НАТО“. Нарушения на въздушното пространство, дронове, приписване на саботажи могат да създадат мини кризи, които да бъдат трудни за контролиране. Различни прогнози предупреждават за възможни гранични схватки или умишлени провокации между руските и натовските сили в Балтийските страни или другаде. Американски и европейски анализатори оценяват евентуално избухване на конфликт между Русия и НАТО като правдоподобно, макар и малко вероятно, тази година.

По-малко проблемни точки като Приднестровието в Молдова, Балканите и замразените спорове в Кавказ също биха могли да се разпалят. Нерешеният спор между Армения и Азербайджан виси. Подновяване на действията около Нагорни Карабах би могло да ангажира Турция и Русия. Експертите определят това като риск от регионално разпространение на конфликта: нова азербайджанска офанзива може да предизвика турска подкрепа и руска намеса.

Близкия изток: Примирия, които не приличат на мир

Близкият изток навлиза в 2026 г. под силен натиск. През миналата година Израел разшири ударите си след операциите в Газа и Западния брягкато удари цели в Ливан, Сирия, Йемен, Иран и дори Катар. Наблюдатели предупреждават, че е много вероятно да се случат нови израелско-палестински боеве. Неуспешните опити да се спре огъня в Газа може да активира Хизбула или други регионални групировки. Експертите посочват като много вероятни подновяване на конфликта в Газа и засилени сблъсъци на Западния бряг. Дори частичен провал на процеса по спиране на огъня , започнал през октомври 2025 г., би опустошило допълнително Газа и би рискувал по-широкомащабна война.

Същевременно в региона се оформи поредна точка на потенциален конфликт - иранският режим е изправен пред най-сериозното си вътрешно предизвикателство от години. Протестите от декември 2025 г. заради икономическия колапс прераснаха в насилие в някои градове, но засега Техеран е предпазлив. Според съобщенията властите са реагирали сдържано, за да избегнат възможни провокации - както вътрешни, така и от външни сили. Въпреки това иранските духовници са под безпрецедентен натиск от санкции, инфлация и спорадични бомбардировки на ядрени обекти от Израел и САЩ. Ако вълненията се разширят, това може да доведе до регионално разрастване на конфликта и външна намеса. Анализаторите предупреждават, че Израел и Иран биха могли отново директно да се противопоставят.

След октомври 2023 г. в Ливан е относително спокойно, но може да възникнат нови горещи точки.  Загубите на Хизбула и израелските удари през 2025 г. отслабиха бойните групировки, но новото ливанско правителство е крехко. Сирия остава под напрежение: нестабилността на режима, клетките на Ислямска държава и засиленото турско внимание, особено около кюрдските райони, правят възможни нови разпалвания на конфликт.

Войната в Йемен е нарастващ проблем в Близкия изток. Хусите продължават да водят скрита военноморска и дрон кампания в Червено море. Въпреки че паузата в ударите на хусите в края на 2025 г. дава надежда, анализаторите предупреждават, че затишието е крехко.

Африканският кризисен пояс се разширява

Перспективите за Африка са мрачни: очаква се войните в Судан, Сахел и Източно Конго да се задълбочат, което ще доведе до безпрецедентни хуманитарни кризи. Има и бунтове в северната част на Мозамбик и повтарящи се кризи в англоезичните региони на Камерун.

Азиатско-тихоокеанският регион: Тайванският проток е най-рисковото място

Анализаторите очакват именно в Азиатско-тихоокеанския регион да се случи значимо противопоставяне. Най-голямото безпокойство е кризата между двата пролива. Китайската армия проведе мащабни учения „Мисия за справедливост 2025“, обграждайки Тайван и провокативно практикувайки блокада на негови пристанища. Наблюдателите отбелязват, че тези военни игри, симулирали отрязване на достъпа на Тайван до света, са пряка заплаха освен за Тайпе, също и за съюзниците на САЩ Япония и Филипините. Американски анализатори предупреждават, че продължаващият военен натиск на Пекин върху Тайван може да предизвика сериозна криза, включваща други страни. Crisis24 също така прогнозира изблици на конфликти в Южнокитайско море и Тайванския проток. Пълномащабна война е много малко вероятна, но се очакват конфронтации по критични корабни маршрути.

Корейският полуостров също остава зона на напрежение. Пхенян спря ядрените опити, но експертите предупреждават, че може да ги възобнови или да извърши нови ракетни тестове. Всеки ход би увеличил регионалното напрежение: Южна Корея, Япония и САЩ вероятно биха отговорили със съвместни военни учения или санкции, рискувайки по-нататъшна ескалация.

Дългогодишното напрежение в Кашмир между Индия и Пакистан може да се изостри. Нито една от страните не изглежда склонна към открита война, но опосредстваните атаки или сблъсъците по линията на контрол биха могли да се засилят, ако политическата реторика се изостри.

Технологични и екологични заплахи

Освен класическата война, анализаторите открояват като потенциален и значим риск и хибридните и нововъзникващите заплахи в световен мащаб. Изкуственият интелект и дроновете умножават векторите на кризи. Изследователите на конфликти отбелязват, че дроновете, изкуственият интелект и кибероперациите вече са неразделна част от съвременните бойни действия. Терористичните групи и картелите бързо ги възприемат: те вече използват дронове за наблюдение, измами с дийп фейк и криптирани комуникации, за да надхитрят властите. Според анализатори „силно разрушителна кибератака, базирана на изкуствен интелект“, срещу критична инфраструктура е реална възможност през 2026 г.

Според доклада „Глобална прогноза за риска 2026“ на Crisis24, „средата на заплахи през 2026 г. ще бъде оформена от... измами, свързани с изкуствен интелект, кибератаки и физическо насилие“, наред с традиционните престъпления. Самият интернет ще се превърне в бойно поле: могат да възникнат големи кибершпионски кампании или саботажи срещу електропреносни мрежи, водоснабдителни системи или финансови системи, особено между САЩ, Китай и Русия.

Екологичната сигурност също не може да бъде пренебрегната. Според доклад на Съвета за международни отношения (CFR), топенето на арктически лед е отприщило нова борба: засилената военноморска активност на Китай и Русия в Северния ледовит океан може да провокира сблъсък със силите на САЩ и НАТО, защитаващи трансатлантическите маршрути. Въпреки че не се прогнозира пряка война в Далечния север, може да се очакват отделни инциденти.

В по-широк план, климатичните сътресения, от сушите в Сахел до недостига на вода в Близкия изток, подхранват нестабилността. Например, гладът и наводненията в Африка изострят разселването и междуобщностните конфликти. Въпреки че самото изменение на климата не е „криза“ като войната, неговите косвени ефекти - като масовата миграция и конкуренцията за ресурси, се отчитат като ускорители на конфликтите, особено в нестабилни държави.

В заключение - прогнозите за 2026 година са единодушни: тя ще бъде година на засилено глобално напрежение. Очаква се добре познати войни, като тези в Украйна или в Близкия Изток, да продължат или дори да ескалират. Но анализаторите посочват и рискове от възможни други „черни лебеди“: внезапна китайска блокада на Тайван, безредици в Иран, разпространяващите се войни в Африка и нови конфликтни точки между САЩ и Русия или Китай и САЩ. Всеки регион има множество „бурета с барут“. В тази нестабилна за прогнозиране среда анализаторите подчертават, че превенцията и дипломацията ще бъдат от решаващо значение. И ако те се провалят, през 2026 г. конфликтите може да се задълбочат и разширят отвъд настоящите бойни полета.

Текстът е част от бр. 130 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.