Еврокомисията предложи бюджет на Блока за 2022 г.

Европейската комисия предложи бюджет на Блока за 2022 г. в размер на 167.8 млрд. евро за 2022 г. Очаква се той да бъде допълнен с близо 143.5 млрд. евро безвъзмездни средства по линия Фонда за възстановяване и устойчивост (NextGenerationEU). Приоритет за финансовата рамка догодина ще бъдат екологията и цифровите технологии.

„Ще помогнем на хората, предприятията и регионите, които са най-силно засегнати от пандемията. Ще инвестираме в издръжливостта на Европа и нейната модернизация чрез екологичния и цифровия преход. Нашите основни приоритети са Европа да поеме отново по своя курс, да се ускори възстановяването ѝ и да бъде подготвена за бъдещето“, заяви еврокомисарят Йоханес Хан.

За тази цел Комисията предлага да бъдат отпуснати (поети задължения):

• 118.4 млрд. евро безвъзмездни средства от NextGenerationEU по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост
• 53 млрд. евро за общата селскостопанска политика и 972 млн. евро за Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, за европейските земеделски стопани и рибари, но и за подобряване на издръжливостта на хранително-вкусовата промишленост и рибарството и за осигуряване на необходимите средства за управлението на кризи. Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) може да получи допълнителни 5.7 млрд. евро от NextGenerationEU;
• 36.5 млрд. евро за регионалното развитие и сближаване, подсилени с 10.8 млрд. евро от NextGenerationEU по линия на REACT-EU в подкрепа на реакцията при кризи и преодоляването на последиците от кризи;
• 14.8 млрд. евро в подкрепа на нашите партньори и интереси по света, от които 12.5 млрд. евро по линия на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа (ИССРМС — Глобална Европа), и 1.6 млрд. евро за хуманитарна помощ (HUMA);
• 13.1 млрд. евро за научни изследвания и иновации, от които 12.2 млрд. евро за водещата научноизследователска програма на Съюза „Хоризонт Европа“. За нея могат да бъдат отделени допълнителни 1.8 млрд. евро от инструмента NextGenerationEU;
• 5.5 млрд. евро за европейски стратегически инвестиции, от които 1.2 млрд. евро за InvestEU за ключови приоритети (научни изследвания и иновации, двойния екологичен и цифров преход, сектора на здравеопазването и стратегическите технологии), 2.8 млрд. евро за Механизма за свързване на Европа с цел подобряване на трансграничната инфраструктура и 1.2 млрд. евро за програмата „Цифрова Европа“ с цел оформяне на цифровото бъдеще на Съюза. За InvestEU могат да бъдат отделени допълнителни 1.8 млрд. евро от NextGenerationEU.
• 4.7 млрд. евро за инвестиции в хората, социалното сближаване и ценностите, от които 3.4 млрд. евро по програма „Еразъм+“ за създаване на възможности за образование и мобилност на хората, 401 млн. евро за подкрепа на хората на изкуството и творците в цяла Европа и 250 млн. евро за утвърждаване на правосъдието, правата и ценностите;
• 2.1 млрд. евро за разходи в областта на космическото пространство, най-вече за Европейската космическа програма;
• 1.9 млрд. евро за действия в областта на околната среда и климата, от които 708 млн. евро за програмата LIFE в подкрепа на смекчаването на изменението на климата и адаптирането към последиците от него, и 1.2 милиарда евро за Фонда за справедлив преход, за да се гарантира, че екологичният преход е от полза за всички. За Фонда за справедлив преход могат да бъдат отделени допълнителни 4.3 млрд. евро от NextGenerationEU;
• 1.9 млрд. евро за защита на нашите граници, от които 780 млн. евро за Фонда за интегрирано управление на границите (ФИУГ), и 758 млн. евро за Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex);
• 1.9 млрд. евро за подпомагане на държавите кандидатки и държавите потенциални кандидатки да изпълнят изискванията на процеса на присъединяване на Съюза, главно чрез Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП III);
• 1.3 млрд. евро за разходи, свързани с миграцията, от които 1.1 млрд. евро за подкрепа на мигрантите и търсещите убежище в съответствие с нашите ценности и приоритети;
• 1.2 млрд. евро за справяне с предизвикателствата в областта на отбраната и общата сигурност, от които 950 млн. евро в подкрепа на развитието на способностите и научните изследвания по линия на Европейския фонд за отбрана (ЕФО), както и 232 млн. евро в подкрепа на военната мобилност;
• 905 млн. евро за гарантиране на функционирането на единния пазар, включително 584 млн. евро за програмата „Единен пазар“, и близо 200 млн. евро за работа в сферата на борбата с измамите, данъчното облагане и митниците;
• 789 млн. евро за програмата в областта на здравеопазването EU4Health, за да се гарантира всеобхватен здравен отговор на нуждите на хората, както и 95 млн. евро за Механизма за гражданска защита на Съюза (rescEU), за да бъде възможно бързото разгръщане на оперативна помощ в случай на криза. За rescEU могат да бъдат отделени допълнителни 680 млн. евро от инструмента NextGenerationEU;
• 600 млн. евро за сигурността, от които 227 млн. евро за фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС), чрез който се подкрепя борбата с тероризма, радикализацията, организираната престъпност и киберпрестъпността.

Проектобюджетът за 2022 г. е част от дългосрочния бюджет на Съюза, приет в края на 2020 г.

Контекст

Проектобюджетът на ЕС за 2022 г. включва разходите по линия на NextGenerationEU, които ще бъдат финансирани със заеми, взети на капиталовите пазари, и разходите, покрити от бюджетните кредити под таваните в дългосрочния бюджет, които се финансират от собствените ресурси. За последните в проектобюджета са предложени две суми за всяка програма — поети задължения и плащания. Поетите задължения представляват финансирането, което може да бъде определено в договори, сключени през дадена година, а плащанията представляват реално изплащаните средства. Предложеният за 2022 г. бюджет на ЕС възлиза на 167,8 милиарда евро поети задължения и 169,4 милиарда евро плащания. Всички суми са по текущи цени.

Действителните плащания по NextGenerationEU — и нуждите от средства, за които Европейската комисия ще търси пазарно финансиране — могат да бъдат по-малки и ще се основават на точни оценки, които се променят с течение на времето. Комисията ще продължи да публикува шестмесечни планове за финансиране, с които да предоставя информация за планираните обеми на емисиите на облигации през следващите месеци.