Европа има сили да преодолее зависимостта си от вноса на изкопаеми горива

Европа има шанс да преодолее уязвимостта, породена от зависимостта от изкопаемите горива, и да осъществи успешен преход към устойчива икономика, базирана на собствено производство и сигурни вериги на доставки. Преминаването към мащабна електрификация обещава на региона не просто по-висока енергийна сигурност, но и пълна самодостатъчност в критични сектори. Това са част от изводите в последния доклад на аналитичния център EMBER, който очертава стратегическия път за ЕС.

Енергийните кризи и военните конфликти, включително в Близкия изток, който само за първите два месеца струваше на Европа допълнителни 18.5 милиарда евро заради скокове в цените на горивата, разкри сериозни рискове пред Европейския съюз. Блокът все още внася 85% от изкопаемите си горива от трети страни. Тази продължаваща зависимост прави европейската икономика и разходите за живот силно уязвими към геополитически сътресения извън неговия контрол.

Електрификацията обаче предлага двойно решение: замяна на вносната енергия с местно чисто производство и едновременно с това укрепване на индустриалната конкурентоспособност на Европа. Континентът вече има силна производствена база за чисти технологии, а там, където е необходим внос, рисковете са коренно различни, отколкото при изкопаемите горива. По-нататъшното внедряване на чисти технологии, като електрически превозни средства и термопомпи, ще продължи да намалява сметките за внос на изкопаеми горива на европейците.

Над 100% задоволяване на търсенето в ЕС

Европейската производствена база вече притежава капацитет, който далеч надхвърля текущите вътрешни нужди от ключови технологии от следващо поколение – вятърни турбини, електромобили и термопомпи.

Данните показват, че ЕС може успешно да произвежда 4.6 милиона електромобила за година, което значително превишава текущото вътрешно търсене на около 2.5 – 2.6 милиона единици. Освен това, 93% от нуждите от батерии за електромобилите могат да бъдат задоволени от местно производство.

През 2025 г. навлизането на електромобилите вече спести на Европа 4.1 милиарда евро от внос на изкопаемите горива, което е равностойно на 67 милиона барела петрол. Като се има предвид всичко това, трябва да се отбележи, че експортът на електрически коли от ЕС през същата година достигна 29 млрд. евро

В Европейския съюз ежегодно могат да се произвеждат 7.5 милиона термопомпи. Това е близо три пъти над обема на пазара през 2025 г., когато в ЕС бяха инсталирани 2.6 милиона подобни системи.

Също така, в Блока могат да се произвеждат основни компоненти за вятърни турбини: витла, гондоли и кули, с еквивалентна мощност съответно 30 GW, 36 GW и 42 GW (по данни за 2024/2025 г.). Това надвишава двойно темповете на внедряване (14 GW през 2025 г.) и утвърждава Съюза като нетен износител.

През 2025 г. датският производител Vestas беше най-големият доставчик на наземни вятърни турбини извън Китай, а германската компания Siemens Gamesa – най-големият доставчик на морски турбини на всички световни пазари. За сравнение, през същата година Европа е изнесла генератори на стойност 3 млрд. евро.

Макар Съюзът да доминира в крайната фаза на стойностната верига, той остава уязвим при суровините. Над 90% от постоянните магнити за вятърни турбини се внасят поради липса на местен добив на редкоземни елементи и наличието на само два преработвателни завода на континента.

Износът на чисти технологии надхвърли 30 млрд. евро

Мащабът на европейската индустрия превърна чистите технологии в генератор на експортни приходи, които носят директна полза за икономиката на Съюза.

През 2025 г. общият обем на европейския износ само в два от ключовите сектори възлиза на повече от 30 милиарда евро.

Сектор	Стойност на износа (2025 г.)
Електромобили	28.7 млрд. евро
Вятърни турбини	3.1 млрд. евро
Общо	31.8 млрд. евро

2.3 милиона работни места до 2030 г.

В сектора на чистите технологии в Европа вече работят близо 1.8 милиона души. И според данни на браншови организации, до 2030 г. това число ще достигне 2.3 милиона.

Географията на производството е силно диверсифицирана: в поне 20 страни членки на ЕС функционира минимум едно голямо предприятие за чисти технологии, включително 270 завода за сглобяване на термопомпи.

Разпределението на заетостта по подсектори с директна и индиректна заетост е следната:

• соларна енергетика: 865 000 работни места;
• вятърна енергетика: 443 000 работни места;
• термопомпи: 433 000 работни места;
• производство на батерии: в момента осигурява 62 000 позиции, но според анализа, при правилно насочени инвестиции се очаква те да нараснат до 300 000 до 2030 г.

Инфраструктурна устойчивост

Докладът на EMBER извежда важни теоретични и практически аргументи: природата на зависимостта при чистите технологии е фундаментално различна от тази при изкопаемите горива.

Нуждите от внос на екологично чисти технологии са по-малки от нуждите от изкопаемите горива, които те заместват. Докато петролът и газът изискват непрекъснат ежегоден внос за незабавно изгаряне, при което едно прекъсване на доставките води до мащабен скок на цените и колапс на системите, чистите технологии са инвестиция в дълготрайна инфраструктура. Една партида слънчеви панели позволява да се произведе електроенергия, равна на обема на един танкер за втечнен природен газ.

Една-единствена пратка соларни панели генерира енергия в продължение на над 20 години, заменяйки десетки танкери с втечнен природен газ. По същия начин, вносът на една партида електромобили спестява вноса на 1400 барела петрол годишно (или 21 000 барела за 15-годишния им жизнен цикъл)“, се посочва в анализа.

Дори при евентуално спиране на вноса на компоненти за чисти технологии, това би засегнало единствено темпа на бъдещия растеж, докато съществуващата инфраструктура ще продължи да произвежда електроенергия, да захранва транспорта и да отоплява домовете без прекъсване.

По темата работи Марианна Варбанская.