Европарламентът одобри новите правила за минималната заплата

С 505 гласа „за“, 92 „против“ и 44 „въздържали се“ Европейският парламент прие ново законодателство за „адекватни“ минимални заплати в ЕС. Европейската директива бе договорена със Съвета през юни и има за цел да подобри условията на труд и живот за всички работници в ЕС, както и да насърчи икономическия и социалния прогрес.

За тази цел директивата установява минимални изисквания за адекватността на законоустановените минимални заплати, както е предвидено в националното законодателство и/или колективните трудови договори, и подобрява ефективния достъп на работниците до защита с минималната заплата.

Новата директива ще се прилага за всички работници от ЕС, които имат трудов договор или трудово правоотношение. Страните членки, в които минималната работна заплата вече е защитена изключително чрез колективни споразумения, няма да бъдат задължени да въведат тези правила, нито да направят тези споразумения универсално приложими.

Оценка за адекватност на МРЗ

Определянето на минимална заплата остава от национална компетентност, но държавите членки ще трябва да гарантират, че техните национални минимални заплати позволяват на работниците да водят „достоен“ живот, като се вземат предвид разходите за живот и по-високите нива на заплащане. За оценка на адекватността на техните съществуващи законоустановени минимални заплати, държавите членки могат да създадат кошница от стоки и услуги на реални цени или да я определят на 60% от брутната медианна заплата и 50% от средната брутна заплата.

Насърчаване на колективното договаряне

Колективното договаряне на секторно и междуиндустриално ниво е съществен фактор за постигане на адекватни минимални заплати и следователно трябва да бъде насърчавано и укрепвано, съгласно новите правила, одобрени днес от членовете на Европейския парламент. В страните, където по-малко от 80% от работниците са обхванати от колективното договаряне, държавите членки – с участието на социалните партньори – ще трябва да създадат план за действие за увеличаване на покритието.

Мониторинг и право на правна защита

Договореният текст вменява задължение на държавите от ЕС да създадат система за правоприлагане, включително надежден мониторинг, контрол и инспекции на място, за да се гарантира спазването и да се справят със злоупотребите с подизпълнители, фалшивата самостоятелна заетост, недекларирания извънреден труд или повишена интензивност на работата.

„Настоящата ситуация ясно демонстрира още веднъж, че се нуждаем от функциониращо, силно социално партньорство в Европа. Политиката не може да даде изчерпателен отговор на всеки аспект от тази криза“, коментира Денис Радке (ЕНП, Германия).

„Цените на хранителните стоки, сметките за енергия и жилищата експлодират. Хората наистина трудно успяват да  свързват двата края. Нямаме време за губене, работата трябва да се плаща отново. Тази директива определя стандартите за това как трябва да изглежда една адекватна минимална заплата. В същото време ние даваме тласък на колективното договаряне, така че повече работници ще бъдат по-добре защитени“, каза Агнес Йонгериус.

Следващи стъпки

Очаква се Съветът официално да одобри споразумението през септември. След това държавите членки ще разполагат с две години, за да имплементират директивата в националното си законодателство.

Най-високите минимални заплати са в Люксембург, Ирландия и Германия; най-нисък в България, Латвия и Естония. В ЕС 21 от 27 държави имат законово определена минимална заплата, докато в останалите шест (Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция) нивата на заплатите се определят чрез колективно договаряне.