Европейските острови, които успяват да избегнат свръхтуризма

Масовият туризъм отново превръща някои от най-красивите европейски острови в сцена на битка за пространство и ресурси. Ограничената земя и крехката инфраструктура трудно поемат рекордния брой посетители, а местните усещат това в растящите наеми, задръстванията и напрежението върху услугите, предава Euronews.

Когато общностите биват изтиквани в периферията, а системите преливат, значи е време за промяна“, предупреждава Шон Кели, съосновател на BookRetreats.

Анализът на компанията измерва натоварването чрез броя на пренощуванията на квадратен километър и показва къде натискът е най-силен.

Къде проблемът е най-голям

Най-яркият пример за пренаселен остров е Малта. На територия, която може да се побере пет пъти в Лондон, се струпват над 38 700 нощувки на квадратен километър. Прочутата лагуна „Блу Лагун“ до неотдавна приемаше до 12 000 души на ден, поради което бе въведен лимит от 4 000 посетители и задължителна предварителна резервация. Въпреки очевидния натиск властите мечтаят за 4,5 милиона туристи годишно до 2034 г.

В Атлантическия океан Канарските острови поемат следващия вълнов удар. Ланзароте събира над 21 600 нощувки на квадратен километър, а Тенерифе и Гран Канария надхвърлят 16 000. По улиците вече излизат шествия на местни, които настояват за таван на посетителите, по-строг контрол върху краткосрочните наеми и защита на канарската идентичност.

Подобна умора се усеща и в Балеарите. През 2024 г. Ибиса и Форментера приеха 3,7 милиона гости. Плажовете бяха препълнени, пътищата – задръстени, а средната наемна цена отиде извън обсега на мнозина жители. В отговор регионалното правителство прие през април 2025 г. пакет „Мерки за овладяване на туризма“, който спира създаването на нови туристически квартири в жилищни блокове и затяга лицензирането на вече съществуващите.

Острови, които показват друг път

По-на север картината е съвсем различна. Свалбард предлага огромни ледени простори с едва 2,4 нощувки на квадратен километър, а две трети от архипелага са защитени територии. Норвегия насочва бъдещето на круизния сектор тук към малки, нисковъглеродни експедиционни кораби, за да запази полярната пустош.

Островите Аланд във Финландия и шведският Готланд също показват, че умереният, „бавен“ туризъм може да носи ползи, без да руши общности.

В Източното Средиземноморие петият по големина гръцки остров – Хиос – остава извън радара на масовите потоци. Тайната му е вековната икономика, основана на уникалната мастихова смола, която облекчава натиска за строеж на гигантски хотели. Посетителите се посрещат в скромни семейни къщи или реставрирани каменни домове, а селата Пирги и Места пазят фасади, покрити с черно-бели геометрични мотиви, сякаш времето е спряло. Подобен баланс поддържат и други гръцки острови като Евбея, Лесбос и Икария.

На западния ръб на Канарския архипелаг Ел Йеро служи като жив пример за устойчивост. Тук няма директни полети, леглата са около хиляда, а най-големият хотел предлага под петдесет стаи. Администрацията цели да намали емисиите с 50 % до 2030 г. и да постигне пълна въглеродна неутралност до 2050 г., като развива туризма рамо до рамо с традиционното земеделие, което произвежда почти всички ананаси в островната група.

Така европейските острови разказват две различни истории. Едната е за места, задъхани от тълпи и строежи, където жителите се борят да запазят дом и култура. Другата е за малки, решителни общности, които избират по-бавен ритъм и канят пътешествениците да бъдат гости, а не нашественици.