Германия има вторите най-големи златни резерви. Време ли е да продава?

Германия „седи“ върху златно съкровище и според някои икономисти и политици може би е дошъл моментът да „счупи касичката“.

Централната банка на страната държи 3 350 тона злато, което е вторият по големина резерв в света след този на Съединените американски щати. А след като цената на благородния метал наскоро надхвърли 4 700 долара за тройунция, тези резерви вече се оценяват на близо 440 милиарда евро.

Марсел Фрацшер, президент на Германския институт за икономически изследвания, заявява, че тази сума представлява „огромна касичка за кризи“ и смята, че Германия трябва да е готова да използва поне част от нея.

В интервю за t-online той посочва, че средствата могат да бъдат насочени към облекчаване на тежестта върху гражданите и бизнеса или инвестирани в образование и инфраструктура.

Призивът идва на фона на продължаващото покачване на потребителските цени. Индексът на автомобилистите, който проследява стоки и услуги, свързани с шофирането, е бил с 6.7% по-висок през март 2026 г. спрямо година по-рано, според Федералната статистическа служба на Германия.

Къде се намира златото на Германия?

Не цялото германско злато се съхранява във Франкфурт. Около 1 236 тона – приблизително една трета от общото количество – се държат във Федералния резерв в Ню Йорк, а още 404 тона са в Лондон.

Всичко това остава под управлението на Германската федерална банка.

Тази практика има дълбоки исторически корени. След Втората световна война Германия натрупва значителни търговски излишъци, които са превръщани в злато в рамките на системата Бретън Уудс – следвоенен валутен ред, при който участващите валути са били обвързани с щатския долар при фиксирани курсове.

Когато тази система се разпада в началото на 70-те години, златото остава там, където се намира.

През 2017 г. Германската федерална банка си връща 374 тона от Париж, като посочва общата валута евро като причина за трансфера. Въпреки това по-голямата част от резервите ѝ в чужбина остава в Ню Йорк.

Да бъде ли върнато у дома?

Това поражда нарастващ политически дебат.

Михаел Йегер, вицепрезидент на Съюза на германските данъкоплатци и председател на Европейската асоциация на данъкоплатците, заявява пред Euronews, че доверието в Съединените щати е „сериозно пострадало заради политиките на Доналд Тръмп“, и е „крайно време“ резервите да бъдат върнати.

През март 2026 г. крайнодясната Алтернатива за Германия внася предложение в Бундестага всички държавни златни резерви да бъдат репатрирани.

Парламентарната група отива още по-далеч, като предполага, че резервите биха могли в бъдеще да подкрепят евентуална национална валута – завоалиран намек за отказ от еврото.

Предложението бързо е осмяно от други партии. Депутатът от ХСС Мехтхилде Витман го определя като „комично предложение“ и предупреждава да не се борави с резервите „с алармизъм, с клишета, с идеологически блясък“.

Филип Ротвилм от ГСДП защитава съхраняването на златото в Ню Йорк, като изтъква, че тази практика осигурява гъвкавост.

Себастиан Шефер от Зелените нарича инициативата на AfD „привиден дебат“ и настоява, че златото е „в безопасност в трезорите на Федералния резерв на Ню Йорк“.

Дорис Ахелвилм от Левицата заема различна позиция, като – подобно на Фрацшер – поставя въпроса дали част от резерва не може да бъде директно продадена. Предложението е изпратено за разглеждане в комисията по финанси.

Ще отстъпи ли Германската федерална банка?

Германската федерална банка последователно се противопоставя на призивите за продажба на злато, разглеждайки резервите като дългосрочна опора за доверието във валутата. Тя също така многократно е потвърждавала доверието си във Федералния резерв като пазител.

За Фрацшер нарушаването на това табу не означава непременно безразсъдство.

Дори германският канцлер не може просто да каже: трябва да продадете златото сега“ – признава той – но добавя, че пълното изключване на подобен вариант няма особен смисъл в момент на нарастващ икономически натиск.