Европейските схеми срещу безработицата създадоха 9 милиона „зомби работни места“

Според Allianz схемите създават отложена масова безработица

Европейските схеми срещу безработицата създадоха 9 милиона „зомби работни места“

Секторът на ресторантьорството е един от най-засегнатите от кризата (на снимката - заведение в Барселона)

Снимка: БТА

1340 ~ 2 мин. четене

Според европейските „общи схеми за задържане на работни места“ около 9 милиона работници рискуват да останат безработни през 2021 г., според Allianz, и това може да се превърне в актуален проблем за много правителства.

Бизнесът по целия свят беше принуден да затвори, за да ограничи разпространението на коронавируса, създавайки безпрецедентни нива на финансов натиск както за малки, така и за големи компании. В резултат на това повечето европейски лидери се втурнаха да прилагат краткосрочни решения в опит да избегнат масивен скок в нивата на безработица.

Тези политики обаче могат да се окажат като бумеранг, предупреждава Allianz.

„В петте най-големи европейски държави изчисляваме, че 9 милиона работници, или 20% от тези, които понастоящем са включени в схеми за краткосрочна заетост, са изправени пред повишен риск да станат безработни през 2021 г. поради слабото възстановяване", пише в доклад Людович Субран, главен икономист в Allianz.

„Ние наричаме работни места "зомби"; те изискват ad hoc политики, за да се избегне отложена масова безработица".

Allianz заяви, че в момента 45 милиона работни места в петте най-големи европейски икономики са включени в национални схеми за подпомагане на заетостта.

Субран заяви пред CNBC, че смята политиките за заетостта за добро нещо, но подчерта неохбодимостта правителствата да ги съчетаят с други инициативи, особено за секторите - като строителството, транспорта и гостоприемството - които са най-силно засегнати.

„Ако продължите просто да стимулирате хората да са в частична безработица, това не е достатъчно за увеличаване на мобилността от един сектор, който може би е в затруднена ситуация за година или дори 18 месеца, към друг сектор, който е много по-продуктивен“, - казва Субран.

За да се справят с този проблем, правителствата трябва „да се опитат да допълнят активните политики на пазара на труда, като се съсредоточат върху посредничеството и преквалификацията за секторите, които всъщност са на "изкуствено дишане" в момента.“

„Защото, ако става въпрос само за подкрепа на секторите на "изкуствено дишане", тогава политиците трябва да бюджетират подкрепа до средата на 2021 г. или дори до края на 2021 г., а това е много скъпа сметка“, добави той.

През април нивото на безработица в Европейския съюз се повиши до 6,6%, спрямо 6,4% през март, според статистическата служба на ЕС. Някои икономисти твърдят, че процентът може да се окаже много по-висок и в крайна сметка зависи от това как се развива фазата на икономическо възстановяване.

За да се справи с някои от тези икономически предизвикателства, Европейският съюз работи за инвестиционен фонд, който би набрал 750 милиарда евро (850 милиарда долара) нов дълг, за да помогне на секторите и компаниите в Европа. Въпреки това планът, който първоначално беше представен в края на май, все още не е одобрен от националните правителства и парламенти в 27-те държави.

Пред CNBC Субран заяви, че има опасения кога тези нови пари най-накрая ще се насочат към фирмите.

„Въпросът е в скоростта“, категоричен беше той.
Подкрепи Economic.bg