Еврото дава силен тласък на хърватския туризъм

Присъединяването на Хърватия към еврозоната и Шенгенското пространство на ЕС се отразява добре на оживените ресторанти и магазини за сувенири в Стария град на Дубровник. Рядко бизнесът е бил в по-добро състояние, тъй като все повече посетители виждат, че достъпът до страната и харченето на пари там е доста по-лесен от преди. Официални лица вече прогнозират рекордни приходи от туризъм, пише Bloomberg.

Въпреки това успехът носи ново главоболие за плажните центрове по бреговете на Адриатическо море и в столицата Загреб, което може би звучи познато в някои части на Западна Европа - откъде да се намерят достатъчно работници, за да се отговори на търсенето. Трудно е да се надцени значението на туризма в Хърватия. Индустрията формира около една пета от икономиката – повече от всеки друг компонент и близо до други горещи точки като Малта.

След като разчиташе на местни работници през по-голямата част от своите 32 години като независима държава, статистиката за разрешителните за работа показва, че повече работодатели трябва да търсят по-далеч, за да запълват свободните си позиции.

Сама Хърватия не може да осигури достатъчно работна сила, за да поддържа туризма като основната си индустрия и в тази ситуация е очевидно, че трябва да се внесе работна сила от чужбина“, казва гуверньорът на централната банка Борис Вуйчич.

"Нищо не сигнализира, че тази тенденция ще се промени“, допълни той.

Бумът се подхранва от преминаването на Хърватия към единната европейска валута на 1 януари тази година, както и от присъединяването ѝ към Шенген. Това премахна граничните проверки със съседите ѝ като Унгария и Словения, а 95% от туристите преминават с кола в Хърватия.

Освен това местните магазини и ресторанти се разширяват, грижейки се предимно за европейски туристи, които искат да вечерят навън и да се забавляват в един свят след пандемия. Това изисква работници в държава, чиято безработица стигна най-ниското си ниво от 1982 г. тази година и където местното население намалява.

“Повечето от общо 180-те ми служители идват от чужбина, основно от съседни балкански страни”, заяви Златко Боровач, управител на оживения ресторант Peskarija Lokanda срещу пристанището на Дубровник и четири други ресторанта.

Докато през 2015 г. само 2700 разрешителни са били издадени на работници извън ЕС, правителството очаква броят им да скочи до 180 хиляди тази година.

Това ще увеличи дела на чуждестранните работници в цялостната трудова сила до над 10%”,  каза Зарко Катич, държавен секретар на Министерство на вътрешните работи.

Очаква се правителството да направи поправки в закони преди края на тази година, за да улесни работата в Хърватия. Тъй като над 40% от всички чуждестранни работници идват от места като Филипините и Индия, разрешителните може да са за по три години, а не за по една, а служителите може да имат възможността да остават в Хърватия без договори.

“Хърватия е изправена и пред предизвикателството да интегрира чуждестранните работници сега когато страната ги насърчава да останат за по-дълго време”, посочва Айрис Голднър Ланг, професор по европейско право в Университета в Загреб и заемаща позицията председател по Свободното движение на хора, миграция и междукултурен диалог в ЮНЕСКО.

Като общество сега сме изправени пред предизвикателство как да намерим начин бързо да защитим голям брой хора“, допълни тя.

Емерсон Лопез Рагаса има едногодишно разрешително за работа и е намерила работа в пекарната Pan Pek в Загреб, където може да работи през цялата година, а не само през туристическия сезон. Първата му работа е била като помощник-готвач в хотел на остров Корчула.

24-годишният младеж е израснал в Манила, като първо е напуснал Филипините, за да работи в Доха, а после се е преместил на Балканите по съвет на приятел. Той няма непосредствени планове да си тръгва.

Мечтая да мога един ден да доведа родителите си тук, на това красиво място“, казва той.