Еврото – извинение за неограничена държавна намеса

Управляващите искат да върнат плановата икономика от комунизма под знамето на борбата срещу инфлацията. Ако бъде прието предложението на правителството, всички цени минават под контрола на Комисията за защита на потребителите (КЗП) до края на 2026 г.

За какво става въпрос?

В действащия Закон за въвеждане на еврото е предвидено, че в периода на двойно обращение търговците не могат да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори. Пак неясно и непазарно – най-малкото защото не съществува научна категория или правна дефиниция за това как се образува цена и каква трябва да е връзката с посочените обективни фактори. Но този текст е предвиден за съвсем кратък период на преминаване към новата валута – в рамките само на единия месец на двойно обращение (януари 2026 г.)

Сега правителството предлага съвсем друга формулировка – забраната да важи за целия период на двойно обозначаване, т.е. от 8 август 2025 до 31 декември 2026 г. А за близо 17 месеца е ясно, че въпросните “обективни икономически фактори” ще се променят – в икономиката има постоянна динамика, търсенето и предлагането на милиони стоки, услуги, ресурси и т.н. са постоянно изложени на пазарния натиск, цените растат и падат в някои случаи в рамките на деня. Какво излиза – всяко предприятие или трябва да замрази цените на всичките си цени за близо година и половина, или да очаква в пълна неизвестност дали КЗП ще приеме „обосновката“ за всяка промяна.

И как ще се прилага подобна икономическа утопия? Управляващите искат да превърнат Комисията за защита на потребителите в истински “Комитет по цените” – експертите ще преценяват, неясно следвайки каква методика или поне учебно помагало дали някоя цена от хилядите е променена “обосновано”. За да приложи това централно планиране, Комисията ще получи два опасни инструмента – право на достъп до практически цялата бизнес и търговска информация от всеки, от който реши да поиска, и право да налага санкции до 2% от оборота.

Правителството опитва да даде дефиниция на въпросните “обективни икономически фактори” – пояснено е с примери, че става въпрос за повишаване на цените на суровини и материали, повишаване на цените на електрическата енергия и природния газ, повишаване на цените на горивата, нарастване на минималната работна заплата, нарастване на данъчно-осигурителната тежест, форсмажорни обстоятелства и други. 

Но само дотам – няма методика, няма нито една формула или каквото и да е друго упътване как се очаква да действат икономическите агенти при промяна на някои от тези, или попадащи в групата “други” фактори. Например почти сигурно е, че минималната заплата ще се повиши от 1 януари – а тя е посочена сред „обективните фактори“ – но колко точно % увеличение на цената на всеки продукт е допустим? Ами ако нямаш работници на минимална заплата – тогава можеш ли да вдигаш цените, ако все пак си повиши възнагражденията? Че горивата сменят цените си всяка седмица, понякога всеки ден с по няколко стотинки – „обосновано“ ли е заради това да поскъпне мъжкото подстригване или електрическата крушка?

Кога спазваш и кога нарушаваш закона – не си сигурен, разбираш от акта след проверка от КЗП.

Това пътят към пълен регулаторен произвол.  Оцеляването на практически всеки бизнес ще зависи от усмотрението на Комисията. И понеже това регулаторно чудовище не може да провери хилядите фирми за хиляди цени – ясно е, че това ще се превърне в постоянно надвиснала заплаха. Т.е. – още една бухалка, която може да се ползва избирателно.

Такава намеса в икономиката нямаше и при Жан Виденов – когато все пак имаше група на стоки и услуги с регулирани цени и дори тогава правната норма приемаше, че извън списъка цените се договарят свободно. В този вид предложението е вредно, опасно и не бива да се приема.

* Текстът е писан в деня на публикуване на законопроекта на страницата на парламента

Източник: Институт за пазарна икономика