Financial Times: Хватката на силния в България отслабва
Изданието акцентира върху борбата на Бойко Борисов за политическо оцеляване след наложените санкции от САЩ и общественото недоволство
Авторитетното издание Financial Times излезе с материал, посветен на бившия премиер Бойко Борисов и наложените санкции по закона „Магнитски“ от САЩ. Цитира се и Христо Иванов, който определи рестрикциите като „приятелски жест“ от Вашингтон.
Санкциите по закона „Магнитски“ идват само шест седмици преди България да проведе нови парламентарни избори, на които десноцентристкият лидер на страната – ветеранът Бойко Борисов – ще се бори за политическото си оцеляване на фона на обществената реакция заради корупцията“, се посочва в статията.
Борисов е описан като „твърд съюзник на германския канцлер Ангела Меркел, който се е задържал във властта в продължение на 12 години“. Споменати са и снимките от спалнята на Борисов, на които се вижда как той спи, а до главата му има пистолет и пачки с банкноти от 500 евро.
„Общественият гняв заради корупцията прерасна в демонстрации миналата година, които продължиха 5 месеца. Те подкопаха подкрепата към партията на Борисов. ГЕРБ не успя да сформира правителство след изборите през април, въпреки че водеше в резултатите“, отбелязва Financial Times.
Дълго време Борисов изглеждаше като неподвижна „геоложка структура“ в българската политика, казва Иванов, „използвайки натиск и страх, за да даде на всички да разберат кой е силният човек“. Но американските санкции „промениха възприятието и Борисов сега губи властта си“.
Според Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на американските власти тримата българи са били поставени под санкции заради „корупция, включително присвояване на държавни активи, отчуждаване на частни активи за лична облага, корупция, свързана с държавни поръчки”. Остава обаче въпросът кой е бил корумпиран в правителството.
Изданието цитира български анализатори, според които основната цел на санкциите е Делян Пеевски, разглеждан като основата на държавното превземане под управлението на Борисов.
„Преди да продаде голяма част от бизнеса си по-рано тази година, Пеевски изгради медийна империя, която контролира 80% от националните вестници и частен телевизионен канал, давайки му огромна власт да създава или разбива репутации. След американските санкции Пеевски излезе с изявление, че „не е участвал в корупционни действия и изброените причини за наложените санкции не посочват нито един истински факт“, пише изданието.
В статията се изтъква, че след действията на САЩ Борисов се р дистанцирал от Пеевски, заявявайки, че се е срещал с него само като депутат. Но много българи не вярват в това. Думите на бившия премиер са цитирани от изявлението му по време на пресконференцията, която даде след новината за санкциите.
„Отдавна изясних отношенията си с Пеевски и те са само политически. Нямаме нито компании, нито общ бизнес. Не сме получили и стотинка от Божков.”
Боряна Димитрова, управляващ директор на "Алфа Рисърч", е заявила пред изданието, че е твърде рано да се каже как американските санкции ще повлияят на изборите през следващия месец. „Имаше битка на тълкуванията, защото Божков, хазартният магнат, попаднал под санкции, също беше изправен пред съдебно преследване от правителството на Борисов и имаше връзки с партии, противопоставени на Борисов“. Но, добави тя,
санкциите ще насърчат и мотивират реформаторските сили, а Борисов „вече отстъпва на заден план.“
Димитър Бечев, сътрудник в Института за хуманитарни науки във Виена, коментира, че Борисов е избегнал по-задълбочен контрол от страна на ЕС по отношение на корупцията, тъй като стратегията му е да получава благоволение от Брюксел.
Предполага се, че България е обект на специален мониторинг от ЕС заради корупцията. През 2014 г. Брюксел прояви такава загриженост по темата, че временно спря еврофондовете. Но механизмът за наблюдение вече е „напълно отпаднал“, казва Бечев.
Весела Чернева от Европейския съвет за външни отношения в София заяви, че сега ЕС е задължен да изпрати ясно послание, че вече няма да си затваря очите за корупцията в България.
Това е вредно за българското общество. Честно казано, това не е добре за европейското сближаване. Поставя икономическото развитие на България под въпрос. Пропуснахме хиляди възможности през последните 10 години."