Глад за чипове

През последните месеци някои модели автомобили в САЩ вече са по-скъпи на старо, отколкото чисто нови. И то в сектор, в който една нова кола обикновено губи огромна част от стойността си в момента, в който напусне шоурума. До парадоксалната ситуация се стигна, след като редица компании забавиха производството на нови коли заради ожесточаващата се криза с доставките на чипове.

Макар че автомобилният сектор страда по-осезаемо, проблемът вече засяга все повече браншове и тепърва ще се превръща във фактор за световната икономика. По същата причина днес в някои страни вече е почти невъзможно да се закупи нова конзола PlayStation 5. Дори самият Илон Мъск неотдавна обяви, че кризата с чиповете може да се окаже най-голямото предизвикателство пред управляваната от него Tesla.

Все повече анализатори вече са убедени, че следващата сериозна икономическа криза ще бъде причинена не от пандемията и свързаните с нея мерки, нито от увеличаващите се цени на енергийни ресурси и редица други продукти, а именно от миниатюрните полупроводникови компоненти, които за добро или лошо днес движат света.

Ограниченията, свързани с коронавируса, изиграха своята роля, увеличавайки търсенето на компютри, периферия, смартфони и други продукти, позволяващи работа и забавление от дома. Те обаче са само част от проблема. Във време на агресивно навлизане на технологии за „Интернет на нещата“ (Internet of Things), автономни коли, умни градове и като цяло – добавяне на интелигентност и свързаност към почти всичко, чиповете са

навсякъде около нас

Можем да ги открием в новите модели перални машини, хладилници, бойлери с Wi-Fi връзка, кафе машини, IP камери, системи за сигурност, както и на различни други места в наши дом, офис, в ютилити мрежите, болниците, административните и офис сгради, производствените предприятия. Автомобилите с тяхната увеличаваща се свързаност и „интелигентност“ са още един огромен пазар за чипове, а на прага „чукат“ и бързо развиващи се нови сегменти като умните часовници, очила, дори свързани дрехи, четки за зъби или вилици, способни да ни предупредят, когато ядем прекалено бързо.

Проблемът отдавна не засяга само технологичните компании и почти няма области от живота, които да не са повлияни. Или ако перифразираме думите на известния рисков инвеститор Марк Андрийсън – софтуерът вече изяде света и сега миниатюрните полупроводници са на път да му приседнат.

В същото време тази нарастваща нужда от чипове не е посрещната с осезаем ръст на производството. Причините за това са комплексни, но основната е, че производството на чипове е изключително сложно. Дори големи технологични компании със значителни финансови ресурси и ноухау не са способни да го правят. Това е една от най-сложните области на информационните технологии, която по всичко личи, ще се окаже и

ахилесова пета

на този бързо растящ сегмент. На практика всички в технологичния свят са притеснени. Твърдението не е пресилено, като имаме предвид, че водещи технологични компании, сред които личат имената на AMD, Intel, Qualcomm, Google, Samsung, Verizon и др., предупредиха американския Конгрес и Белия дом за проблема в отворено писмо. Повечето анализатори обаче са единодушни, че не става въпрос за краткосрочен проблем, а експерти от Intel, IBM и други компании вече направиха не особено оптимистичната прогноза, че той ще продължи най-малко още две години. Възможно е и много повече.

Защо не можем просто да увеличим производството? Една от най-важните специфики в производството на модерните чипове и процесори е постоянното намаляване на размерите, достигайки обработка на материята в нанометри. Това означава, че фабриките и производственото оборудване, необходими за целта, просто не могат да се създадат толкова лесно. Неотдавна тайванската TSMC и японската Sony обявиха планове за създаване на нова фабрика в Япония на стойност впечатляващите 7 млрд. щ. долара. И тя далеч няма да е най-скъпата в света. Намирането на подходящия персонал и обучението на специалисти за такова комплексно производство също е много трудно.

Самата TSMC в момента произвежда голяма част от най-модерните и трудни за изработка чипове в света, достигайки 90% пазарен дял при някои видове процесори. Сред клиентите й са имена от ранга на Intel, Qualcomm, AMD, Apple, Nvidia и други. Компанията, чиято пазарна оценка надвишава половин милиард щ. долара, е на практика със

статут на монополист

в екосистемата на полупроводниците. Фактът, че нейните фабрики се намират в Тайван, допълнително усложнява нещата. Малкият остров от години е в конфликт с континентален Китай и е разделен от него от тънка водна ивица, а през последните години нарастват страховете, че Китай ще опита да завладее територията, която смята за изконно своя. Междувременно проблеми от съвсем различен характер направиха недостига още по-сериозен – преди месеци буря затвори фабрика за чипове в Тексас, а пожар забави работата на друга в Япония. Редица предизвикателства по веригите за доставки също усложняват ситуацията, сформирайки перфектната буря на пазара на чипове.

Освен TSMC, другите основни производители на чипове вече също са позиционирани в Азия, макар, че САЩ се опитва да си върне позициите в сектора, изгубени в миналото по ред причини. Всъщност бърз поглед към историята на този бранш показва, че това не е първата криза с недостиг на чипове. Пазарът вече е бил свидетел на най-малко две такива – в края на осемдесетте години и в края на деветдесетте години на миналия век. Сегашната обаче ще е много по-сериозна, заради значително по-голямото влияние на различни смарт технологии върху живота ни.

Какво предстои?

Едното проявление на кризата, което вече се наблюдава на пазара, е поскъпването на редица електронни продукти, забавените доставки и все по-трудното им намиране по рафтовете на магазините. Това означава, че ако планираме покупка на нов компютър, смартфон или обновяване на техниката в офисите си, може да е добра идея да го направим по-скоро.

Друг важен процес, на който можем да станем свидетели, е евентуално разместване на позициите в сектора. Това, което можем да видим при предишните кризи с недостиг на чипове, е значителния спад в стойността на някои компании и възхода на нови играчи, реагирали по-гъвкаво на нарастващото търсене. Гигант като Motorola например тогава губи сериозни позиции в този сектор, които така и не успява да възвърне никога и постепенно отива в забвение. Други компании като Qualcomm обаче успяват да спечелят от предишната такава криза и да увеличат значително стойността си, превръщайки се във водещи глобални играчи и до днес.

Текстът е част от бр. 105 на сп. "Икономика". Публикуването му в Economic.bg е по силата на търговско партньорство между двете медии.