Глобалният дълг е намалял през 2021 г.
Нивата на задлъжнялостта обаче остават над предпандемичните години и има опасност от проблеми в по-бедните и развиващи се държави

© ECONOMIC.BG / Deposithotos
През 2021 г. глобалният публичен и частен дълг отбеляза най-големия си спад за последните 70 години, след като достигна рекордни нива в пандемията. Но въпреки понижението през миналата година като цяло остава доста над нивата отпреди пандемията, съобщи Международният валутен фонд в понеделник.
В блог публикация, публикувана заедно с годиния доклад Global Debt Monitor, МВФ каза, че през 2021 г. общият публичен и частен дълг е намалял с 10 процентни пункта до 247% от глобалния брутен вътрешен продукт. Пикът беше постигнат година по-рано, когато коефициентът надхвърляше 257%.
За сравнение, през 2007 г. – точно преди финансовата криза – съотношението дълг/БВП беше около 195%.
В доларово изражение глобалният дълг продължава да нараства, макар и с много по-бавни темпове, достигайки рекордните 235 трилиона долара миналата година.
МВФ обяви, че частният дълг, който включва нефинансови фирми и домакински задължения, е намалял с 6 процентни пункта до 153% от БВП, цитирайки данни за 190 държави.
Спадът от 4 процентни пункта на публичния дълг до 96% от БВП е най-големият от десетилетия.
Необичайно големите колебания в съотношенията на дълга – или "глобалното влакче на дълга" – са причинени от икономическото възстановяване от COVID-19 и осигуряването на бързо нарастване на инфлацията, каза МВФ.
Притеснения за изплащането
Динамиката на дълга варира значително в различните групи държави. Развитите икономики отбелязаха най-голям спад, като публичният и частният дълг спаднаха с 5 пр. пункта спрямо БВП миналата година, последвани от подобни резултати в нововъзникващите пазари, с изключение на Китай.
Но при страните с ниски доходи коефициентите на общия им дълг продължават да се увеличават през 2021 г., водени от по-високия частен дълг, като общата задлъжнялост достига 88% от БВП.
Има нарастваща загриженост относно способността на страните с ниски и средни доходи да плащат заемите си, като около 25% от нововъзникващите пазари и над 60% от страните с ниски доходи са в или близо до дългови проблеми.
Ръководителят на фискалните въпроси на МВФ Витор Гаспар и двама други високопоставени икономисти на МВФ казаха в блог публикация от понеделник, че ще стане все по-трудно да се управляват високите нива на дълга, ако икономическите перспективи продължат да се влошават и разходите за заеми се вдигнат допълнително.
Високите нива на инфлация продължиха да помагат за намаляване на съотношението на дълга през 2022 г., но разходите ще се увеличат, ако инфлацията стане устойчива, което може да доведе до по-високи премии.
Те казаха, че правителствата трябва да следват фискални политики, които помагат за намаляване на инфлационния натиск сега и уязвимостта на дълга в дългосрочен план, като същевременно продължават да подкрепят най-уязвимите.
Във времена на турбуленции и сътресения увереността в дългосрочната стабилност е ценен актив“, казаха те.