142 години безсмъртие

България отбелязва 142 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски. В трагичния ден, когато нацията губи гениалния си революционер и визионер, се ражда безсмъртният и чист образ, носещ идела за свобода – национална и личностна. Непреходен образ, изпреварил времето си, обединяващ и вдъхновяващ обществото ни през всички исторически периоди и перипетии.

Васил Левски е заловен на 27 декември 1872 г. край ловешкото село Къкрина, като споровете дали и от кого е бил предаден продължават и до днес. Някои историци посочват, че османските власти не са знаели кого точно са заловили часове наред. Левски е отведен в София, където на 14 януари е осъден на смърт, а присъдата е потвърдена на 21 януари. По време на процеса Апостола не предава съмишлениците си и мащабната революционна организация, която създава през последните години. Той изцяло основава защитата си на това, че дейността му е била посветена на общочовешките права и защитата, както на българите, така и на турците в рамките законите на самата Империя.

Васил Левски е обесен на 18 февруари 1873 г., но традиционно се почита на 19 февруари. С различни събития в цялата страна и сред българските общности в чужбина ще бъде отдадена почит на делото и саможертвата на Апостола.  От 17 ч. в столичния храм "Света София" ще бъде отслужена Архиерейска панихида, а час по-късно, ще се проведе церемония–поклонение с участието на Националната гвардейска част и Представителния гвардейски духов оркестър.

В знак на признателност, още преди изгрев слънце, мнозина граждани поднесоха цветя и коленичиха пред Паметника на Васил Левски в София.

 

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш?

 

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

 

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

 

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

Христо Ботев