Зорница Славова 
Пазари
И психолозите искат власт и гарантирани доходи
~ 2 мин.
Напоследък се отприщи сериозна вълна от искания за създаване на квазидържавни структури от различни гилдии. Към момента специалното регулиране се прилага за множество професии[1], но искания за включване на нови професии не спират да валят. През последните два месеца такива имаше от страна на зъботехниците, помощник-фармацевтите и превозвачите.
Сега по „вълната” се пуснаха и психолозите. Чрез законопроект, внесен от ПП Обединени патриоти, Дружеството на психолозите в България иска да се преобразува от неправителствена организация в Камара на психолозите и да започне на определя правилата в сектора.
Като за начало, по познатата схема от другите регулирани професии, се предвижда Камарата да поддържа регистър и всеки психолог, който иска да работи като такъв, трябва да е вписан и да плаща членски внос (чл. 3 и чл. 9). В чл. 27 от законопроекта в прав текст пише, че правото да се упражнява професионална дейност като психолог се удостоверява от Камарата. Конфликтът на интереси е повече от очевиден - хора от бранша ще решават кой да им е конкурент.
Камарата ще пише и контролира спазването и на Етичен кодекс и Правила и стандарти за практиката на психолозите (чл. 5). Ако някой не ги спазва, то Камарата ще налага глоби (които, разбира се, ще постъпват като приход в Камарата) и дори ще отнема правото на работа за срок от 3 месеца до 2 години. При недобросъвестно изпълнение на тази функция от Камарата, и то в условията на явен конфликт на интереси, това би могло да съсипе кариерата на всеки психолог.
Върхът на лобирането чрез закон идва с чл. 5, т. 11, която предвижда „Камарата на психолозите да определя минимални тарифи за заплащане на психологическите услуги”. Подобно въвеждане на минимални цени с явната цел да осигури доходност на установените професионалисти е в пълен разрез не само с принципите на конкуренцията, но и с интересите на всички граждани.Всички похвати, изброени по-горе, не са новост и вече се прилагат в една или друга форма при други професии, така че и това предложение следва установения тренд от искания за контрол в даден бранш.
Проблемът е, че този тип регулиране е антипазарен, осъжда се и от българските и от европейските институции и в общия случай води до необосновано повишаване на цените на услугите, силно ограничаване на конкуренцията и намаляване на качеството, избора, сигурността и бързината на услугите.
Подобно картелизиране на гилдиите и даването на огромна власт в ръцете на браншовите организации (камарите), с което те могат да влияят директно на пазара, не може да съществува в една пазарна икономика.
