Икономиката на Украйна е пред колапс

Въпреки контранастъплението на украинската армия и оттеглянето на руските войски от Херсон икономиката на Украйна е пред колапс. Една продължителна война на изтощение, която вече изглежда много вероятна, би подложила страната на допълнително напрежение.

За правителството в Киев разходите за водене на войната, успоредно с усилията за задоволяване на материалните нужди на гражданите, ще нарастват, дори ако украинската армия продължава да печели позиции. Още по-лошото е, че с настъпването на зимата Русия, разочарована от военните си неуспехи, вероятно ще бъде мотивирана да осакати икономиката на Украйна в максимална степен, разрушавайки критична инфраструктура, пише в свой анализ The New York Times.

Само във вторник тази седмица на територията на Украйна паднаха приблизително 90 руски ракети. От тази гледна точка, най-големият проблем на Киев може да не е военната заплаха, представлявана от армията на Путин, а по-скоро справянето с унищожението, което руските атаки причиняват на икономиката и инфраструктурата.

И то във време, в което външната помощ, от която украинците отчаяно се нуждаят, може да намалее заради влошаващите се икономически условия на Запад", пише в коментар военният експерт Раджан Менон, който е преподавател по отбрана и сигурност в Columbia University.

Въпреки поредицата от военни неуспехи Русия все още притежава огромна разрушителна мощ. Само през последните седмици нейните ракети и дронове са нанесли удари върху 40% от енергийната инфраструктура на Украйна, предизвиквайки непрекъснати прекъсвания на тока в цялата страна.

Ракетните баражи оставиха около 4.5 млн. украинци без електричество. 80% от жителите на Киев са лишени от вода, а 350 хил. домове останаха без ток. И, както показаха събитията от тази седмица, Русия няма никакво намерение да се отказва.

На фона на всичко това, лидерите на Украйна трябва да посрещнат основните нужди на своя народ. Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси съобщи този месец, че 6 млн. украинци вече са били обект на вътрешно разселване, а други 7 млн. са потърсили убежище в чужбина.

Безработицата в страната е достигнала 35% през второто тримесечие на тази година, според Националната банка на Украйна. Нивото на бедност, което беше 2.5% през 2020 г., вече се доближава до 25% и продължава да расте. 

Тежкото положение на Украйна отразява един исторически модел. Продължителните войни често опустошават икономиките на воюващите страни и негативните ефекти остават да действат дълго след края на битката”, казва още военният експерт Раджан Менон.

Оценките за възстановяването на следвоенна Украйна варират от 349 млрд. до 750 млрд. долара, дори преди да може да се предвиди и оцени пълният мащаб на разрушенията.

Въпреки че се предвижда използването на конфискувани руски активи за покриване на част от разходите, то може да се натъкне на безброй правни пречки. Всички тези въпроси обаче са част от бъдещето, докато в момента правителството в Киев има по-неотложни проблеми.

Световната банка прогнозира, че БВП на Украйна ще се свие с 35% тази година, а според други анализатори, свиването може да достигне и до 40%. Въпреки че Националната банка на Украйна очаква икономическата експанзия да се възобнови през 2023 г., дори връщането към предвоенния БВП ще изисква много години на бърз растеж.

Месечният бюджетен дефицит на Украйна възлиза на общо 5 млрд. долара и правителството беше принудено да потърси спешна помощ от Запада и Международния валутен фонд. Премиерът Денис Шмихал каза наскоро, че като се има предвид очакваната разлика между разходите и приходите на хазната, страната му ще се нуждае от 42 милиарда долара помощ за 2023 г.

Президентът Володимир Зеленски добави още 17 млрд. долара за възстановяване на повредени или разрушени електроцентрали и жилища. Взети заедно, тези суми се равняват на почти 30% от текущия брутен вътрешен продукт на Украйна.

Войната доведе до рязък спад в търговията. До края на септември търговският дефицит се е удвоил, достигайки 6.1 млрд. долара. Износът на селскостопански стоки, който възлиза на 27.8 млрд. долара през 2021 г. и съставлява 41% от общия износ, беше особено силно засегнат, защото Русия превзе украинските пристанища на Азовско и Черно море.

Атаките на Русия срещу икономическите активи на Украйна не са нови, но те достигнаха нови висоти след атаката на Украйна на 8 октомври срещу моста през Керченския проток, свързващ Русия и Крим.

Още в същия ден Путин назначи генерал Сергей Суровикин да ръководи „специалната операция“ в Украйна. Генерал Суровикин, който стана известен с безмилостното си въздушно нападение срещу Алепо, докато командваше руските сили в Сирия през 2017 г., бързо приложи характерната си стратегия. Най-вероятно той е наредил безмилостните атаки в Украйна, които са насочени към електрически мрежи, язовири, водопроводи, пречиствателни станции и топлоелектрически централи.

Електрическата мрежа вече е основна цел за руснаците и те могат да я повредят допълнително, като спрат доставките на гориво, необходими за поддържането й. Украйна, която планираше да спечели 1.5 млрд. евро през следващата година от продажби на електроенергия в ЕС, беше принудена да спре износа и вероятно ще трябва да разчита на чуждестранни доставчици, за да посрещне вътрешните си нужди.

Докато лидерите на Украйна се опитват управляват икономическата криза, създадена от руската инвазия, те получиха значителна чуждестранна помощ. Конгресът на САЩ отпусна близо 20 млрд. долара под формата на различни видове икономическа и хуманитарна помощ. Администрацията на Байдън е предоставила 8.5 млрд. долара икономическа помощ досега и планира да добави още 4.5 млрд. долара.

ЕС обеща 11 млрд. евро, но изплати само 27% от сумата, и, за разлика от Съединените щати, главно в заеми, макар и при преференциални лихви. Великобритания допринесе с 1.6 млрд. паунда до средата на годината, Световната банка предостави 6 милиарда долара спешно финансиране до юли, които са част от общо 13-те милиарда долара, осигурени от институцията за подпомагане на Украйна.

Като се има предвид икономическото затруднение на Украйна, тя отчаяно се нуждае от непрекъснат поток от огромни материални и финансови помощи, но този "спасителен пояс" може да бъде застрашен от обезпокоителните икономически тенденции на Запад. Донякъде те са резултат и от наложените санкции на Русия, особено скокът в цените на енергията. Годишната инфлация в еврозоната се увеличи до 10.7% и надхвърля 20% в трите балтийски държави.

В Съединените щати, въпреки положителните новини за някои ключови икономически показатели, инфлацията е 7.7%, а във Великобритания - 11.1%. И тъй като централните банки вече повишават лихвените проценти в отговор на инфлацията, западните икономики могат да изпаднат в рецесия.

Помощта за Украйна едва ли ще "пресъхне" напълно, но на западните правителства може да им е по-трудно да оправдаят изпращането на милиарди долари в Киев, докато собствените им граждани търпят растящите цени и увеличаващата се безработица. 

Освен това Международният валутен фонд и Световната банка получават "обаждания "за помощ и от други части на света, включително от страни с ниски и дори средни доходи, които страдат от увеличаващите се лихви по техните дългови плащания.

По данни на ООН, 54 държави вече имат “тежки дългови проблеми“. Икономическите неприятности за тях може да се влошат допълнително, тъй като доларът поскъпва заради по-високите лихвени проценти и увеличава цените на вносните хранителни продукти. Западът обеща да подкрепя Украйна, докато руските войски не напуснат нейната територия. Постигането на този резултат обаче може да отнеме много повече време и ресурси, отколкото се очакваше в първите месеци на войната.

До този момент украинците устояха на руската инвазия със забележителна упоритост. Но, за съжаление, ще бъдат изправени пред заплахата икономическите проблеми, породени от войната, да се окажат много по-неразрешими.