Имущественото застраховане е сред най-достъпните в Европа

Г-жо Крумова, каква бе 2014 г. в цифри за застраховането в България и за ЗАД Армеец?

По публикувани данни от Комисията за финансов надзор премийният приход към месец август е 941 милиона лева, при ръст спрямо предходната година от 4,4 %. Този ръст се дължи главно на застраховка „Гражданска отговорност” и в по-малка степен на „Каско” и застраховки на имущества. Личните застраховки („Злополука и заболяване”, „Помощ при пътуване”) са нараснали с 23%, но това се дължи на присъединяването на бившите здравноосигурителни дружества, които бяха прелицензирани. Можем да се похвалим, че ЗАД Армеец има ръст по всички видове застраховки и отново заема първо място в класацията по премиен приход, с пазарен дял от над 13%. Вече 19 години успяваме да се развиваме „над пазара“, т.е. да постигаме изпреварващ ръст спрямо пазарния.

Природата не бе особено благосклонна през последните месеци. Какви предизвикателства последваха за компаниите в сектора?

През тази година имаше няколко събития с катастрофичен характер, но повечето от тях не представляваха голям проблем за застрахователите предвид на ниското застрахователно проникване. Градушката в София през месец юли беше истинско предизвикателство поради огромната концентрация на застраховани обекти (автомобили и имущества). Дружеството ни заведе над 20 000 претенции, което беше тест за организацията в компанията, за способността й да работи при екстремно натоварване на всички системи и за качествата на екипа ни.

Отново мнозинството от засегнатите разчитат на подкрепа от държавата. Доколко устойчив е този модел и каква е ролята на застрахователните компании по отношение чувствителността към риска в обществото?

Според мен у нас все още няма модел в смисъл на структурно решение. Трябва да сме наясно, че при бедствие винаги и навсякъде държавата е фактор при възстановяване на вредите. Да не забравяме, че държавните средства са всъщност нашите данъци и в този смисъл държавната подкрепа е форма на солидарност на обществото. Икономическите загуби от природните бедствия винаги са по-големи от застрахователните. Колкото по-голямо е застрахователното проникване (съотношението на премиите към БВП), толкова тази разлика е по-малка. По-просто казано, ако има повече застраховки, ще намалее и тежестта върху обществените фондове, предназначени за бедствия и аварии, и те ще могат да се насочват в по-голяма степен за възстановяване на инфраструктурата. Застрахователите безспорно имат интерес да увеличават обхвата на застраховането и да стимулират хората да се застраховат. Това, което липсва, е система за стимулиране от страна на държавата. Медиите също имат важна роля в повишаване на информираността на хората относно рисковете.

До каква степен е вярна тезата, че имущественото застраховане не е достатъчно достъпно?

Това не е вярно, защото тарифните нива в страната ни са от най-ниските в Европа. Причини за това са засилената конкуренция и ниската платежоспособност на населението. Според официални допитвания, повече от половината от тези, които не ползват застраховки, твърдят че не могат да заделят средства, но според мен истинската причина е, че не познават и не разбират ползите от застраховането. Всъщност, застраховката на дома е в пъти по-евтина от застраховката на автомобила. Разбира се, тук говоря за стандартни продукти, с покритие срещу пожар, природни бедствия и пр. Ако говорим за земетресение, територията на България включва четири от рисковите зони, включително такива с висока степен на изложеност на риск, където  цените са по-високи. София попада в зона с най-висок риск, но и тук тарифите са по-ниски в сравнение с другите европейски страни.

Как институциите могат да подобрят превантивната си функция за ограничаване на последствията от природни бедствия и каква е ролята на застрахователните компании в този процес?

Необходим е контрол за спазване на законите в областта на строителството и техническите норми за безопасност. Много от тези функции са на общините, тяхната роля също е важна. Считам, че трябва да се разработят рискови модели на общинско и държавно ниво и да се идентифицират зоните с повишен риск, което ще даде възможност да се вземат правилни превантивни решения.

На какъв етап е водената дълго дискусия за създаване на катастрофичен пул в страната и какъв трябва да е неговият механизъм?

В програмната декларация, която стана основа за формиране на настоящето правителство, е предвидено създаването на фонд за подпомагане на пострадалите при бедствия, като е уточнено, че става въпрос за катастрофичен пул. В света има различни модели на катастрофични схеми, но засега не е известно каква идея стои зад програмната декларация. Един от вариантите е моделът, разработен от Световната банка, който е внедрен в Турция и Румъния, който на няколко пъти беше обсъждан и отхвърлян у нас. Друг вариант е френският модел, който представлява публично-частно партньорство, в което държавата определя правилата и е гарант. Имаме примери за такива пулове от Испания, Норвегия, САЩ и други държави. Много развити държави нямат катастрофични пулове. Очевидно тези дискусии предстоят, като се надявам, че те ще включват и въпросите за стимулиране на застраховането и за превантивната дейност, които са неразривно свързани.

Трябва ли да бъде въведена системата „бонус-малус” в Кодекса за застраховането и какви ще бъдат ефектите върху автомобилното застраховане?

За да се въведе тази система, има две необходими условия: първо, застрахователите да имат на разположение достоверна информация относно произшествията и второ, системата да се прилага от всички на пазара. При създаването на Единната информационна система за оценка, контрол и управление на риска (ЕИСОУКР), която се администрира от Гаранционния фонд, бяха заложени техническите възможности тя да съдържа информация за произшествията. До настоящия момент, обаче, не е изградена връзката със системата на КАТ за регистрираните ПТП, така че системата да дава информация на застрахователите. За съжаление, този въпрос е извън контрола на застрахователите, тъй като разговорите се водят между МВР и Комисията за финансов надзор. Считам, че застрахователите имат интерес да работят по този начин и, ако заработи информационната система в тази част, всички ще се възползват от нея.

Какви са глобалните тенденции в развитието на застраховането?

От една страна, климатичните промени и тероризма са предизвикателство за застрахователния пазар, които налагат да се увеличи капацитета и да се преразгледат покритията по тези рискове. Много средства се влагат от застрахователите и презастрахователите за системи за моделиране на тези рискове, чрез които да се идентифицират и превантивните мерки. Глобален проблем на застрахователите е и застаряването на населението, което налага развитието на програми за дългосрочна грижа, които да отговорят на нуждите на увеличаващото се възрастно население.

Какви са прогнозите Ви за пазара през 2015 г. и амбициите на ЗАД Армеец?

Не очаквам голямо изменение през следващата година, по-скоро пазарът ще продължи да се развива със същите темпове. През последната година преди влизането в сила на Директивата „Платежоспособност II” се налага всички застрахователи да преосмислят експозициите си с оглед на новите капиталови изисквания. За ЗАД Армеец пазарният дял и първото място никога не се били самоцел и затова за следващата година бихме искали да имаме стабилни резултати, като повишаваме нивото на удовлетвореност на клиентите си.