Иранският град на първите неща
Табриз има славна история, големи постижения и напредничаво мислене
Българи, които са пътували в Иран, често разказват как там имат странното усещане, че са попаднали в своя роден град в България, какъвто го помнят преди промените у нас през 1989 г. Връзките между народите и страните ни могат да бъдат много – и в езика, и в кухнята, и в историята. Един по-неочакван паралел е, че и двете държави имат град, който се кичи със славата на град-пионер, където са се случили за първи път много събития, характерни за модерността. В България този град е Русе. А в Ислямската република е Табриз.
Той е столицата на Ирански Азербайджан – по-голямата част от историческата земя на азерите, която за разлика от Република Азербайджан не е била откъсната от Персия в резултат на руско-персийските войни. Табриз има население от около 1,8 млн. души. Той е разположен в долина на височина от около 1300-1500 м между планини, в които съществуват действащи вулкани. Това е район със силна сеизмична дейност, който освен това е бил завладяван от различни армии и племена през вековете – араби, монголи, руснаци. Той е и място с големи температурни амплитуди – през зимата градусите са минусови, докато през лятото надхвърлят 40. Може би тези променливи условия и несигурност са допринесли жителите на Табриз да са ориентирани към новото, да обичат живота, да са открити към контакт с чужденци, т.е. да живеят тук и сега.
И нищо чудно, че славата на Табриз е именно, че е „Градът на първите неща“. Тук е открита първата печатница в страната (през 1811 г.), първото съвременно иранско училище (през 1888 г.), първото училище за глухонеми (1924 г.), първата детска градина (1923 г.). Тук са създадени още първата съвременна полицейска служба в Иран, първата търговска камара, първата печатница за монети, първата обществена библиотека, първото кино, първият театър и театрална група, първата женска асоциация и още много новаторски начинания за Персия (Иран). Освен това Табриз е първият град в страната, който има свое електричество. В него е открита за първи път пощенска станция. Първата пожарна в Иран също е създадена тук.
Пионерската дейност продължава и до днес. През 2016 г. тук бе открита първата банка за кърма в Иран. През 2014 г. Табриз стана първият град в Ислямската република, където е забранено убийството на улични кучета. Същата година бе открит и първият в Иран музей на футбола, което е логично, тъй като се смята, че около 130 години по-рано великата игра достига до Персия именно тук за първи път. Табризец е първият футболист, който е бил трансфериран в Европа – това е Хосеин Седигани през 30-те години на ХХ век.
Табриз обаче е горд не само като град първопроходец, но и като древно селище с вековни сгради и традиции. Тук е най-старият пазар в Иран, който е и един от най-големите покрити пазари в света. Той е защитен обект на ЮНЕСКО и сам по себе си е атракция за туристите. Те могат да го обикалят един или дори два дни, като просто гледат как върви търговията в това средоточие на живота.
По времето на династията на Каджарите (1785-1925 г.) в Табриз е изградена резиденцията, която днес обединява дворец с парков комплекс. Сред забележителностите на града е и часовниковата кула (Saat Tower), където се намира общината.
В столицата на Ирански Азербайджан има 132 парка, а общата площ на зелените пространства е 8,548 кв.км. На час път от Табриз е град Кандован – съставен от къщи, вградени в планината. Той наподобява турската туристическа забележителност Кападокия.
Тези и други забележителности правят града привлекателен за туризъм. Той обаче има не само настояще на град-първопроходец, а и славна история. От древността до 1501 г., когато в Персия идва на власт шиитският орден на севфевидите, Табриз е бил владян от перси, арменци, грузинци, монголи, азери. През 1501 г. шах Исмаил І от династията на Севфевидите завладява Табриз и го обявява за столица на Персия. Селището остава севфевидска столица до 1548 г., когато главният град на страната става Газвин. По онова време Персия често воюва с Османската империя, а Табриз е близо до противника и е уязвим.
След поредица от руско-персийски войни през 1827 г. Табриз е завладян от Русия. Според мирния договор Персия отстъпва на северния си съсед териториите си в Кавказ – сред които са земите на днешните държави Грузия, Армения и Азербайджан. Военното поражение кара иранското ръководство да се стресне и да започне модернизационна програма, така че да не допусне изоставане от духа на времето. Именно тези усилия за изграждане на институции и въвеждане на нови технологии водят до бума в развитието на Табриз през ХІХ и ХХ век, така че той става „градът на първите неща“ за Персия.
Тъй като Табриз има по-близки връзки с просветителските сили в съседните държави, той е център на движението, което се противопоставя на абсолютната монархия в епохата на Конституционната революция (1905-1911 г.). Намесата на Великобритания и на Русия по време на размириците от този период води до разтурянето на парламента. Всъщност Персия приема преди Царска Русия конституция, което допринася за безкомпромисната намеса на казашките отряди в персийската политика. Но и Великобритания, която през 1907 г. е поделила страната с Русия на сфери на влияние, се отказва от подкрепата си за конституционалистите.
През Втората световна война Иран е окупиран от Съюзниците, които принуждават неговия прогермански монарх Реза шах да абдикира в полза на сина си Мохамад Реза Пахлави. Дългата ръка на Москва отново достига до Ирански Азербайджан, където съветските власти поддържат Азербайджанското народно правителство в северозападен Иран. Негова столица е именно Табриз и то управлява една година между 1946 и 1947 г. То въвежда прогресивни реформи в сферата на образованието и културата, но след изтеглянето на съветските войски силите на ръководителя на този кабинет – Джафар Пишевари, са разбити от иранската армия и контролът на Техеран над Табриз е възстановен.
Ислямската революция от 1979 г. е друг повратен момент, в който град Табриз отново участва подобаващо. Много от местните жители на града, които са азери, подкрепят възгледите на либералния аятолах Шариатмадари, който критикува срастването между религиозна и държавна власт, залегнало в конституцията на Ислямската република Иран. За влиянието на азерите обаче може да се съди и по факта, че от 1989 г. досега върховен водач на държавата е аятолах Али Хаменей, който е от азерски произход. Смята се, че негови предци са живели в селището Хаменех в близост до Табриз.
Столицата на Ирански Азербайджан обаче е дала и много видни личности в други сфери освен в политиката. Духовният господар и вдъхновител на великия поет Джалаледдин Руми – Шамс, е жител именно на Табриз. Оттук е и известният поет Шахриар, чието пълно име е Мохамад-Хосеин Бехджат-Табризи. Една от най-изящните ирански поетеси на ХХ век Парвин Ентесами също е родени в азерския град.
В Европа се чува за градовете от Близкия изток най-често, когато ги обхванат пламъците на война. Табриз също е бил земя на конфликти в своята бурна история, но той е и град на много съзидание и осъщественост. За неговите жители персийският поет Джалаледдин Руми пише през ХІІІ век следния стих:
„О, Сарбан, свали товара от камилите!
Достигнал си Табриз – град на любимите и милите.“