Истински герой на нашето време

В следващите дни ще се говори и пише много за Ваньо Танов. За безкомпромисната му битка с контрабандата. За големите му успехи в събираемостта. За това, че създаде модерна организация в митниците. За това, че се опълчи срещу олигарсите и успя да прокара наредбите за измервателните уреди. И всичко е точно така. Но не е достатъчно да опише неговия принос за една нормална България.

За мен най-голямата сила на Ваньо Танов беше в това, че водеше всички битки в рамките на закона. Той беше успешен полицай в миналото, но полицейщината му бе напълно чужда. Познаваше добре нейния механизъм и какви са тежките й последици. И не се съблазняваше да използва силата на репресивната власт.

Противниците му не разбираха защо не прибягва до тези похвати. И се възползваха от неговите високи принципи. Във времето, когато работехме заедно, Ваньо Танов понасяше много удари. Това му струваше безсънни нощи. Но сутрин неизменно идваше с усмивка и пълен с енергия.

Аз така го помня: с гръмовния глас и веселите сини очи, уверен преди следващата битка. Но Ваньо Танов не се пречупи. Той е истински герой на нашето време.