Правителството прави втори опит да въведе Здравна карта
През 2016 г. такъв опит направи Петър Москов, но той и екипът му претърпяха провал
~ 2 мин.
Георги Желязков
След провала на Петър Москов и неговия екип в предишното правителство на
Бойко Борисов, днес здравният министър Кирил Ананиев прави нов опит да
въведе Национална здравна карта. Идеята е тя да регулира броя на
болниците, с които работи Националната здравноосигурителна каса (НЗОК),
броя на поддържаните легла в лечебните заведения, мрежата на спешната
помощ по градове и т.н.
Целта е „структурата на здравната мрежа да се адаптира към потребностите на населението, гарантирайки на всеки български гражданин равнопоставен достъп до здравни услуги“, пише в Мотивите към днешното решение на Министерски съвет да одобри Картата.
Почти същите цели си беше поставил и Москов, който заедно със своите заместници дълго обясняваха през 2016 г., че тяхното предложение за Национална здравна карта ще излекува здравеопазването и ще предостави необходимото качество на услугите на пациентите.
Много специалисти и лекари обаче веднага видяха в Картата на Москов инструмент за политически контрол – в „правилните“ общини, с „правилните“ кметове, НЗОК ще сключва договори с болниците там и ще им отпуска легла. При останалите – ще трябва да пътуват десетки и стотици километри до достигане на някое лечебно заведение.
Към това се добави и проблемът, че Национална здравна карта на Москов бе приета, без обаче да се одобрят необходимите допълнителни средства за нейното изпълнение. Съдът прие и всички останали аргументи на жалбоподателите, сред които бяха Центърът за защита на правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) и Националното сдружение на частните болници.
В мотивите към днешното решение на Министерски съвет е записано, че с новата Карта е определена нуждата от лекари, лекари по дентална медицина и специалистите от професионално направление „Здравни грижи“ в извънболничната медицинска помощ. Определени са също потребностите от легла за болнично лечение, медицинските дейности по видове и нива на компетентност за всички области, както и необходимите високотехнологична медицинска апаратура и високотехнологични методи за диагностика и лечение.
Важен елемент на Националната здравна карта е и Картата на системата за спешна медицинска помощ, съдържаща броя, местоположението и районите на обслужване на структурите за спешна помощ. При определяне на районите на обслужване на филиалите за спешна медицинска помощ е взето предвид възможно най-краткото време за достъп до и от съответното населено място, без оглед административното деление на областите.
В областите, в които броят на болничните легла надвишава потребностите на населението, Националната здравноосигурителна каса ще сключва договори с лечебни заведения по критерии и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
Чрез Националната здравна карта се оптимизират механизмите за планиране на медицинските дейности и се създават условия за справедливо разходване на финансовите средства на здравноосигурителната каса, съобразно нуждите на националната система на здравеопазване.
Документът е изготвен с участието на широк кръг представители на заинтересованите страни – здравни институции, общини, съсловни и пациентски организации.
Целта е „структурата на здравната мрежа да се адаптира към потребностите на населението, гарантирайки на всеки български гражданин равнопоставен достъп до здравни услуги“, пише в Мотивите към днешното решение на Министерски съвет да одобри Картата.
Почти същите цели си беше поставил и Москов, който заедно със своите заместници дълго обясняваха през 2016 г., че тяхното предложение за Национална здравна карта ще излекува здравеопазването и ще предостави необходимото качество на услугите на пациентите.
Много специалисти и лекари обаче веднага видяха в Картата на Москов инструмент за политически контрол – в „правилните“ общини, с „правилните“ кметове, НЗОК ще сключва договори с болниците там и ще им отпуска легла. При останалите – ще трябва да пътуват десетки и стотици километри до достигане на някое лечебно заведение.
Към това се добави и проблемът, че Национална здравна карта на Москов бе приета, без обаче да се одобрят необходимите допълнителни средства за нейното изпълнение. Съдът прие и всички останали аргументи на жалбоподателите, сред които бяха Центърът за защита на правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) и Националното сдружение на частните болници.
В мотивите към днешното решение на Министерски съвет е записано, че с новата Карта е определена нуждата от лекари, лекари по дентална медицина и специалистите от професионално направление „Здравни грижи“ в извънболничната медицинска помощ. Определени са също потребностите от легла за болнично лечение, медицинските дейности по видове и нива на компетентност за всички области, както и необходимите високотехнологична медицинска апаратура и високотехнологични методи за диагностика и лечение.
Важен елемент на Националната здравна карта е и Картата на системата за спешна медицинска помощ, съдържаща броя, местоположението и районите на обслужване на структурите за спешна помощ. При определяне на районите на обслужване на филиалите за спешна медицинска помощ е взето предвид възможно най-краткото време за достъп до и от съответното населено място, без оглед административното деление на областите.
В областите, в които броят на болничните легла надвишава потребностите на населението, Националната здравноосигурителна каса ще сключва договори с лечебни заведения по критерии и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
Чрез Националната здравна карта се оптимизират механизмите за планиране на медицинските дейности и се създават условия за справедливо разходване на финансовите средства на здравноосигурителната каса, съобразно нуждите на националната система на здравеопазване.
Документът е изготвен с участието на широк кръг представители на заинтересованите страни – здравни институции, общини, съсловни и пациентски организации.
