Кабинетът отваря вратите за частни инвеститори
Нов закон за публично-частните партньорства ще ускори изграждането на магистрали, летища и енергийни обекти
© ECONOMIC.BG / БТА
Правителството предприема обрат в икономическата си политика, като насочва фокуса от стимулиране на потреблението чрез заеми към агресивно привличане на инвестиции и модернизация чрез публично-частни партньорства (ПЧП). Това обяви премиерът Румен Радев по време на първото заседание на новосъздадения Координационен съвет за насърчаване на инвестициите (КСНИ) към Министерския съвет.
В опит да изведе страната от „дълговата спирала“ и да премахне административните бариери пред бизнеса, кабинетът постави три основни стълба за икономически скок: консолидация на инвестиционните политики, намаляване на административната тежест и създаване на нова правна рамка за взаимодействие с частния сектор.
Публично-частното партньорство
Ключов елемент от новата стратегия е проектозаконът за публично-частните партньорства, който цели да мобилизира частния капитал за изграждане на мащабна инфраструктура. Според премиера държавният бюджет трябва да се фокусира върху социални сфери като здравеопазване, образование и наука, докато частните инвеститори поемат проекти в области като пътно строителство, модернизация на енергетиката, летища, пристанища и индустриални зони.
Ако искаме модерна инфраструктура през следващото десетилетие, а не след половин век, трябва да дадем възможност на частния капитал да участва активно“, подчерта Радев.
Кабинетът вече работи по внедряването на успешни международни модели. Премиерът даде за пример Полша, чийто опит в ефективното използване на ПЧП е бил обект на директни консултации с полския премиер Доналд Туск. Паралелно с това, съвместно с експерти от Европейската централна банка (ЕЦБ), правителството анализира 20 успешни проекта в Гърция, които служат като еталон за модернизация на икономическите решения.
Реформа на средата
Наред с новата рамка за партньорства, правителството започва изпълнението на пакет от мерки за съкращаване на административните срокове, събрани от всички министерства и агенции. Целта е институциите да спрат да бъдат спирачка пред предприемачите и да осигурят среда, в която инициативността на бизнеса се превръща в двигател на производителността и конкурентоспособността на страната.
С тези стъпки кабинетът цели не просто „кърпене“ на бюджета, а отключване на стопанския потенциал, който според управляващите е бил задушаван с години от липсата на ясна визия и проектна готовност.