Кабинетът се провали при взимането на поредния 500-милионен заем
Интересът към търга бе най-слабият от поне 10 години насам
Снимка: БТА
8366
~ 2 мин. четене
Антония Симова 
Правителството се провали в плановете си да изтегли трети 500-милионен заем от вътрешния пазар. До ситуацията се стигна, тъй като по време на аукциона, организиран от Българската народна банка, бяха подадени твърде малко поръчки от потенциалните институционални инвеститори, които не покриваха целта от 500 млн. лв.
Според информацията на Министерство на финансите участниците на пазара са подали поръчки общо за 452.45 млн. лв., което е коефициент на покритие от 0.90, което е и причината за неуспешния аукцион.
Кабинетът се опита да пласира държавни ценни книжа с 10.5-годишен матуритет. За последно такива бяха пласирани през октомври 2021 г. с доходност от 0.53% и коефициент на покритие от едва 1.04, т.е. и тогава едва бе отговорено на търсенето от страна на държавата.
Толкова слаб интерес към българския държавен дълг не е имало никога, поне откакто БНБ предоставя публичен архив. Доближава се само емисията 10-годишни ДЦК от 2012 г., като тогава коефициентът на покритие беше 0.95. Тогава финансовият министър Симеон Дянков търсеше много по-малка сума от пазара – едва 45 млн. лв., но въпреки това подадените поръчки се равняваха на едва 42.2 млн. лв. Правителството все пак се възползва от парите и търгът бе обявен за успешен.
Иначе е имало и други неуспешни аукциони през годината, но провалът им е бил основно заради по-висока от очакваната доходност. през пролетта на миналата година, когато премиер бе все още Бойко Борисов, а финансов министър Кирил Ананиев, бе проведен неуспешен аукцион за 10.5-годишни ДЦК, но при доста по-висок инвеститорски интерес. Тогава коефициентът на покритие достигна 1.77, но заради високата доходност кабинетът се отказа от вътрешния заем.
Според някои експерти до ситуацията сега се стигна, тъй като правителство закъсня с намеренията си да вземе новите заеми, тъй като войната в Украйна направи всички банки, пенсионни и застрахователни дружества, които по принцип купуват облигациите, по-предпазливи. Така към началото на април кабинетът е поел 1 млрд. лв. нов дълг, който ще се използва за рефинансиране на стари задължения, поети от предишните правителства на ГЕРБ.
По закон Асен Василев може да заеме още 6.3 млрд. лв. до края на годината, като днешният търг е доказателство, че той вероятно трябва да разчита и на международните пазари. На тях държавата така и не излезе миналата година. Тогава обаче това трябваше да го направи служебно правителство, което по принцип се смята за по-несигурно. Затова вторият служебен финансов министър – Валери Белчев – в двата месеца преди изборите ударно взимаше заеми, с които да рефинансира стари дългове и да обезпечи бюджетния дефицит. Това обаче създаде ситуация на струпване на много емисии в кратък период от време, което при последните заеми сви интереса от страна на банките и останалите дружества.
