Как банките дирижират голямата промяна

Банките и техните финансови услуги са в постоянна трансформация. Двигател за това са променящите се технологии, цифровизацията, затягащите се регулации, които като Дамоклев меч все по-заплашително висят над тези институции. Това е от едната страна, а от другата стоят клиентите със своите потребности, виждания, знание и незнание, доверие и недоверие, предпочитания и страхове, които например карат голяма част от българите да остават офлайн в използването на парите си.

И въпреки всичко банките, технологиите, клиентите се променят. Навиците днес са по-различни от вчера, защото и животът налага своята динамика. За да се ориентираме как върви трансформацията, ще очертаем някои от важните акценти, дискутирани по време на Финансовия форум „Иновации“, организиран от Асоциация Банка на годината.

Изкуственият интелект (ИИ) става неизбежен помощник на банките, технологията се развива добре там, където има достатъчно естествен интелект. Компоненти на изкуствен интелект се ползват отдавна във финансовата сфера. Мирослав Вичев, главен изпълнителен директор на БОРИКА, казва още, че ИИ е алгоритъмът на новата технологична революция, даваща тласък за дигиталното бъдеще на финансовия бизнес. Той припомня, че технологии с ИИ се използват при скоринговите системи за остойностяване на риска за клиентите на финансовите институции, което е доста по-сложно, отколкото при стандартните модели. Вичев вижда приложение на ИИ при структурирането на оценката за клиента и неговото обслужване.

Сигурност на плащанията

Финансовият сектор в Европа, а и в България, е една от сферите, в които иновациите се развиват бързо и дават силно отражение върху динамиката на продуктите и услугите, твърди Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“. Тя информира, че в резултат на провежданите политики от националните и европейските регулатори има трайно и стабилно намаление на измамите при плащанията. Данните в наскоро публикувания от Европейската централна банка доклад на тази тема за периода 2020 – 2021 г., показват, че през 2021 г. е достигнато най-ниското ниво на дела на измамите при картовите плащания в Европа спрямо общата стойност на извършените картови плащания, откакто е започнало събирането на подобни данни през 2008 г. , и то е под 0,03%. По нейни думи стойността на измамите при картовите плащания, инициирани от разстояние чрез виртуални ПОС терминали, е намаляла с 12% през 2021 г. спрямо 2020 г., след като са въведени стандартите за задълбочено установяване на идентичността на платеца. Масовото внедряване на чип и ПИН стандарти за сигурност почти е изкоренило този вид измами в Европа.

Факторът ESG

Трансформацията ESG (Environmental, Social and Governance – екологично, социално и корпоративно управление) с нейния нов дневен ред вече е в настъпление, като засяга и банките. Устойчив бизнес, устойчиви финанси, устойчиви инвестиции и компании, промяната е всеобхватна и в този процес банките също имат важна роля при трансформацията на бизнеса към трите стълба на устойчивата икономика. На базата на ESG отчети, представящи отпечатъка върху околната среда, корпоративната социална политика и корпоративното управление на съответната кампания, банките ще трябва да вземат решение за финансиране, инвестиции и избор на проекти, които да подкрепят. Този процес изисква нови специализирани екипи и технологии във финансовите институции и най-вече преструктуриране на кредитните експозиции в много широк диапазон.

Рисковете

И ето какво препоръчва Филип Феранте, генерален мениджър Корпоративно устойчиво развитие в КВС Group: „Да се използват всички данни, с които се измерват емисиите с въглероден отпечатък при оценяването на проектите, но да се направи и собствено прочуване, чрез което да се прецени дали не са преувеличени. На базата на ESG отчети, представящи отпечатъка върху околната среда, корпоративната социална политика и корпоративното управление, банките вече задават стандарти, които налагат преструктуриране на бизнеса“. Според Феранте екологичните рискове се превръщат във финансови и това се отразява на всички изисквания, които имат влияние върху качеството на кредитите. Затова регулаторите се фокусират не само върху климатичните промени, но и върху финансовите рискове. Кредитните агенции оценяват по ESG въздействието върху природата, но обръщат внимание на социалното и демографското развитие.

Новата гледна точка

Инвеститорите и участниците на финансовите пазари вече са по-взискателни към данните, отколкото регулаторите, уверява Петър Андронов, главен изпълнителен директор на ресор „Международни пазари“ на KBC и председател на надзорните съвети на ОББ и ДЗИ. Той споделя, че при организирането на събития от рода на роудшоу най-голямата част от въпросите на инвеститорите са свързани с ESG. И потвърждава, че кредитирането поскъпва, когато клиентите не отговарят на стандартите. През кредитните агенции инвеститорите се ориентират за качеството на данните, свързани с финансовата устойчивост.

Енергийната ефективност

При жилищното кредитиране банките трябва да са улеснени с ползването на регистър на сградите, в който да е отразена енергийната им ефективност. Но този регистър не е попълнен, а и клиентите все още не го възприемат като добавена стойност и не са готови да платят цената на банковия продукт, отбелязва Цветанка Минчева, главен изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк". Тя е на мнение, че при издаването на зелена ипотека с оценка на енергийната ефективност наличието на регистри и сертификати ще стане задължителна част от сделките. „Само при новото строителство има данни, че се спазват енергийните стандарти, но не и при по-старите сгради“, напомня Петър Андронов.

В кръговата икономика

Регулаторите тласкат банковия сектор да промени обществото, тъй като банките имат влияние върху населението, посочва Филип Феранте. А Цветанка Минчева дава ярка илюстрация в тази насока: „ Около 80% от сделките през третото тримесечие на 2022 г. са свързани с проекти за възобновяеми източници, а в други изисквания към доставчиците стимулират бизнеса да става част от кръговата икономика“. Ангел Матеев, директор Банкиране на дребно, подчертава, че: „Още преди 15 години със своя първи зелен борд Пощенска банка се насочи към отговорно кредитиране“.

Банките несъмнено имат своята нова роля в голямата трансформация.

Текстът е част от бр. 115 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.