Може ли България да се превърне в икономически тигър?

Засега страната ни е по-скоро "кротко коте, което все пак се движи напред, но не достатъчно бързо"

Може ли България да се превърне в икономически тигър?

Снимка: Unsplash

България е най-бедната държава член на Европейския съюз, а сега – заедно с всички останали – е изправена и пред предизвикателствата на коронакризата. За страната ни са заделени малко над 12 млрд. лв. безвъзмездни средства и до 9 млрд. лв. заемен ресурс от безпрецедентния План за възстановяване и устойчивост на Брюксел ("ЕС от следващо поколение").

Свързана България

Част от тези пари правителството планира да насочи към образование, наука и дигитализация. Надеждата е, че така ще трансформира икономиката и ще я направи по-конкурентоспособна, но критиците виждат немалко подводни камъни.

„Разходите за образование и икономическо развитие никога не са лукс. Неслучайно това е първият стълб в плана с дял от над 2.4 млрд. лева от общото финансиране“, коментира вицепремиерът Томислав Дончев по време на публична дискусия днес.

Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ) обърна внимание, че планът за възстановяване от кризата е финансов инструмент, който всяка държава трябва да използва, като преди това си постави два основни въпроса. От една страна, къде иска да са икономиката и обществото ѝ след 5-10 години, или иначе казано - как иска да расте по-бързо. От друга страна е въпросът какво я спира да постигне това.

Нека не забравяме, че България е страната с най-нисък БВП на човек от населението в ЕС. И независимо, че сме най-бедни, дори не сме сред най-бързо растящите. Не сме нито тигър, нито рис или икономическа пума – може би сме кротко коте, което все пак се движи напред, но не достатъчно бързо“, направи тази алегория Богданов.

Според него, ако нещо не работи в момента добре, очевидно и с повече пари няма да работи добре. Следователно трябват се промени и реформира. А що се отнася до финансирането, трябва е ясно обяснено как с конкретните инвестиции ще се постигнат поставените резултати.

Сбогом на ишлемето

Томислав Дончев отдава говори за необходимостта от трансформиране на икономиката и загърбване на модела на ишлемето. „Фокусът трябва да е върху скъпи и сложни неща, които никой друг не произвежда“, подчерта отново той. Вицепремиерът настоя, че планът за възстановяване е само част от комплекта мерки, политики и финансови инструменти, които ще подкрепят тази идея. В добавка, има още поне три оперативни програми, които да се използват.

Нелепо е да се започне от другаде, освен от образованието“, каза още Дончев, допълвайки, че как ще изглежда България след 15 години, зависи от това какво ще получат децата днес.

Един от основните акценти са STEM кабинетите, но дигитализацията не може да бъде сведена единствено до софтуер и хардуер. Според просветния министър Красимир Вълчев през последните години е стартиран преход от обучение, базирано на знания, към такова, фокусирано върху умения.

Държавата е длъжник на науката

С 410 млн. лв. например ще бъде захранен фонд за авангардни научни изследвания и разработки. „Научихме се как да решаваме традиционни проблеми, като липсата на път. Но не е достатъчно да се осигури необходимият обем финансиране. Трябва да се гарантира, че ще имат ефект“, призна Дончев. Според него трябва да се мисли как да бъде привлечено частно финансиране.

„Европейските средства не са достатъчни. В случая големият длъжник е българската държава по отношение на разходите за научноизследователска и развойна дейност. През последните 20 години като дял от БВП те бележат непрекъснат спад. Това трябва да се промени“, коментира Руслан Стефанов от Института за изследване на демокрацията. Той настоя, че трябва да има ясно определен национален ресурс и приоритети за такива инвестиции, за да има успехи в иновациите.

Липсата на диалог между науката, бизнеса и държавата е другото нещо, което трябва да бъде постигнато, категоричен е Пламен Панчев, изпълнителният директор на Тракия икономическа зона, която е един от добрите примери за съдействие между тези три сектора. През последните 20 години тя е привлякла 3 млрд. евро инвестиции, за да създаде 30 000 работни места и да приюти 180 компании. Целта е през идното десетилетие да привлече минимум 4 млрд. евро.

Това никой не може да направи сам“, изтъкна Панчев, който подчерта добрата съвместна работа.

Примерите за високи постижения у нас не са малко, но според Руслан Стефанов по-важно е средното ниво. „Българският ICT сектор например е все още съсредоточен навън. Интеграцията му с туризма и селското стопанство е от изключителна важност за това дали тези мерки ще успеят да върнат България към ръстове от над 5%“, коментира той.

„Трябва да има повече подробности в самия план за това какво искаме да постигнем. Второ, трябва да има насоченост. Ако искаме да привличаме стратегически инвеститори, които носят знания, технологии и цялостна промяна, просто трябва пакет, който цялостно да направи България добро място за тях, включително чрез финансиране и покриване на част от разходите. Ако искаме този скок, нека направим така, че бизнесът и гражданите лесно да достъпват електронни услуги например“, посочи и Лъчезар Богданов.

Коментари: 0