(Не)възможното електронно управление в България

Изправени пред здравната криза от COVID-19 обаче, забелязваме, че влагането на ресурси и поставянето на амбициозни цели не намаляват пропастта между България и останалите страни от блока по отношение на цифровизацията. Нуждата от дигитално присъствие на публичния сектор се изостри многократно през последните месеци, като преодоляването на многогодишния застой може да изглежда лесно на теория, но статистиките сочат, че на практика това не е така.

„Редица международни изследвания показват, че независимо от обявяването на е-управлението за основен приоритет в работата на българската държавна администрация, все още сме далеч от доброто представяне, което гоним“, коментира пред Economic.bg Ясен Георгиев, изпълнителен директор на Института за икономическа политика (ИИП).

Проблемите в основата

През последните няколко години, след създаването на Държавната агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ), видимо започнаха да се полагат по-осъзнати усилия за подобряването на дигиталната свързаност между държавните институции. Голямата цел е процесите да бъдат така добре интегрирани, че гражданите да започнат активно да ги използват. Това обаче така и не се случва, като експертите отчитат, че една от основните пречки за това е липсата на желание у българина да използва електронни услуги.

Делът на лицата между 16 и 74 години, които са използвали интернет за връзка с публичната администрация през миналата година, е 25.4%, по данни на Националния статистически институт. Числото отразява дори интеракции като отварянето на официалния сайт на района. Това означава, че резултатът е не само притеснително нисък, но и че зад него не стои изпълнение на цялостна услуга в полза на гражданина.

Лица, използващи интернет с цел взаимодействие с обществени институции през последните дванадесет месеца

Източник: НСИ

Трябва да имаме предвид, че сред причините за незадоволителните ни резултати спрямо останалите европейски държави е тенденциозно по-ниското ниво на усвояване на дигитални умения“, коментира Георгиев.

Вярна на тенденцията, България заема и тази година последно място в ЕС по индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI). Оказва се, че по отношение на свързаност, човешки капитал, използване на интернет услуги, внедряване на цифрови технологии и цифрови обществени услуги страната ни постига най-слаб прогрес в Съюза.

През 2020 г. България заема за втора поредна година 28-мото място в класацията за цифрови технологии и компетенции.

По показателя човешки капитал България се изкачва с 2 места в класацията, но въпреки това уменията на гражданите в областта на цифровите технологии са сред най-ниските в ЕС. Основни цифрови умения притежават 29% от възрастното население, като за сравнение средно за Съюза този дял е 58%. Едва 11% у нас могат да се похвалят с дигитални компетенции малко над средното равнище. 

По някои от показателите, като свързаност, се отбелязва подобряване на резултатите. Благодарение на широкия достъп до свръх високоскоростни и мобилни широколентови мрежи, 75% от населените места достъпват високоскоростен интернет (100 Mbps), но едва 58% от домакинствата имат абонамент.

Къде започват главоболията?

Свързваме 21-ви век с иновациите, високите технологични постижения и липсата на граници за човешкото въображение. Но какво значение има всичко това, когато не можем да подадем документ онлайн или да получим такъв, без да трябва да се редим на опашка в местната община?

Въпреки че чрез присъствието си в интернет районните администрации в столицата до голяма степен изпълняват ролята си да предоставят база данни, те не се справят с две съществени функции – да осигуряват прозрачност в управлението и да ангажират гражданите. Това се казва в доклада на ИИП „Добрите практики в дигиталното управление и присъствие в интернет на районните администрации в София“. Проучването е в партньорство с Института за електронно управление към Училището по публична администрация Рътгърс, Щатски университет на Ню Джърси, САЩ.

„Сред факторите, играещи ролята на спирачка пред напредъка в дигитализирането на администрацията, е резистентността. Тук става въпрос за нова технология, която поставя под съмнение работни места и социална сигурност“, обяснява Георгиев.

Не липсва финансиране

Цифровата трансформация е основен приоритет на европейско ниво, а за да засили усилията в тази посока, България представи план за възстановяване и развитие преди седмица. Неговото финансиране трябва да дойде от новия инструмент на Европейската комисия „Следващо поколение”. По него страната ще има достъп до 12 млрд. лева безвъзмездни средства за справяне с последствията от коронакризата. Той включва четири стълба на действие, като третият от тях е именно „Свързана България”. По него е предвидено да бъдат разходени почти 2.7 млрд. лева за разширяване на цифровата свързаност, както и подновяване на железопътната мрежа в страната с нови дигитални системи и нови машини.

Този проект ще бъде надграден и от приетата през август „Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030 г.". Сред приоритетите са научните и научно-приложни изследвания, интелигентното селско стопанство, интелигентно извличане на данни в здравеопазването. Подобряването на съществуващата инфраструктура чрез разгръщане и използване на мрежи с много голям капацитет също е сред основните цели на проекта. Високоскоростните оптични трасета, както и мрежите от пето поколение, ще бъдат сред най-важните градивни елементи на цифрова икономика и общество, става ясно още от плана.

Мечтаем от години за синергия между институциите и възможност за дигитално гражданско включване. Благодарение на промените, които COVID-19 отключи, сме по-близо от всякога до превръщането на е-управлението в реалност. Пандемията ни позволи да видим недостатъците в публичния сектор, да оценим направеното през последните години, но и да поискаме да ползваме удобни и работещи услуги.