Като жив организъм и милиарди пъти по-бърз: AI вече превъзхожда много програмисти
Големите езикови модели вече имат над 80% успеваемост при SWE-bench – еталонът за оценка в писането на софтуера

© ECONOMIC.BG / Deposit Photos
Изкуственият интелект (AI) вече не е футуристична концепция, а осезаема реалност, която прониква във всеки аспект от живота ни – от екраните на телефоните до разговорите в баровете. Промяната е мащабна, а един от най-красноречивите примери за това е трансформацията в софтуерната индустрия.
„В началото на 2024 г. големите езикови модели едва покриваха 1 или 2% от SWE-bench, еталон за оценка в писането на софтуера. Година и половина по-късно същите тези модели постигат над 80% успеваемост при същия тест“, коментира Петър Петров, експерт по изкуствен интелект и директор AI във фонда за рисков капитал Eleven Ventures, на отриването на Webit 2025.
Това означава, че изкуственият интелект вече превъзхожда способностите на значителна част от софтуерните разработчици.“
Прогнозите сочат, че до края на тази година голяма част от софтуерните задачи ще могат да се изпълняват напълно автономно от AI системи. Според Петър Петров, за да си разберем мащаба на тази промяна, трябва да си представим свят, в който софтуер ще се създава не са месеци, а за броени дни – без наличието на техническо познание за това. Подобна хипотеза поставя въпроса за необятните възможности пред една компания, но и за съпровождащите ги рискове.
Фундаменталната промяна: AI като жив организъм
Изкуственият интелект обикновено се възприема като следващото технологично нововъведение – като поредния софтуер или инструмент.
Но това е погрешна перспектива“, казва Петър Петров.
И обяснява дълбокия революционен характер на AI с това, че той всъщност е... точно като жив организъм. Макар и да звучи странно, той проявява всички свойства на живо същество: нуждае се от енергия, има структура, размножава се и еволюира, реагира на стимули и може да бъде „умре“ чрез изтриване. Единствената разлика е, че няма физическо тяло, но и това скоро ще се промени с развитието на роботиката.
Не е изненадващо, че когато копирахме структурата на мозъка, изучихме как невроните се свързват и взаимодействат помежду си, репликирахме тази система и в резултат получихме същия тип интелигентност, мислене и самосъзнание.
За разлика от човешкия мозък, който не може да се променя, расте или ускорява, AI има изключително предимство: чрез добавяне на повече компютърна мощ можем да увеличим размера на невронната мрежа, което го прави по-интелигентен. Също така можем да го направим по-бърз, като добавим повече процесори.“
Скоростта като решаващ фактор
Скоростта има критично значение в тази нова реалност. Сам Харис, философ и учен в областта на невронауките, илюстрира това с поразителен пример: представете си десетте най-добри учени в света да работят върху даден проблем и насреща им AI, притежаващ същата интелигентност, но работещ милиард пъти по-бързо. Ако учените спрат да мислят за една секунда, за AI същото това време би се равнявало на пауза от 32 години поради огромната разлика в скоростта.
Какво биха могли да постигнат тези учени за 32 години когнитивна работа? Това ни дава представа за потенциала, който AI разкрива пред нас.“
Хаосът и предизвикателствата
Фундаменталните разлики придават на случващото се днес измерения на хаос – цунами от информация, събития, нови продукти и кардинално различни перспективи за AI. Осмислянето на всичко това е трудно.
Една от причините, поради които е толкова трудно да се разбере, е, че това е нещо, с което никога не сме се сблъсквали“, посочва Петър Петров.
И обръща специално внимание на хората без техническа подготовка, за които е още по-предизвикателно да се ориентират в това какво AI прави, какви са ограничения и възможностите му.
На този фон възникват фундаментални въпроси за бъдещето ни. Някои от най-щекотливите такива, които вече са на повърхността, са: Какво се случва, когато децата не се нуждаят от учители, защото могат да получат цялата информация от ChatGPT? Как трябва да се трансформира образователната система? Какво става с пазара на труда, когато твърде много хора едновременно бъдат изтласкани от него?
Цялата тази несигурност е навсякъде около нас, защото AI вече прониква във всяка индустрия и то с бурни темпове. А на хоризонта се задават следващите етапи в развитието на изкуствения интелект: AGI, изкуственият общ интелект, чиито способности да разбира, учи и прилага знанията си са приблизително равни на тези на хората; и суперинтелектът, който и се очаква значително да надвишава човешките способности в интелектуален аспект.
Намирането на място в този AI базиран свят може да изглежда обезкуражаващо, а изоставането може да е неизбежно за онези, които се възпротивяват на промяната.
„Можете да използвате този допълнителен мозък, за да вземате по-добри решения в бизнеса, в живота и да научите всичко, което някога сте желали да знаете. За да се чувствате уютно в този нов свят, трябва да започнете да трупате опит с AI. Трябва да започнете да говорите, комуникирате и просто да живеете заедно с него“, казва Петър Петров, според когото днес повече от всякога човек може и трябва да мисли мащабно.
Запитайте се: какво ще научите сега, когато имате цялото човешко знание в ръката си?“