Сваленият праг за регистрация по ДДС не изсветлява особено икономиката

Свалянето на прага за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) изглежда засега не помага за изсветляването на българската икономика. Близо три месеца, след като правителството „Желязков“ го смъкна от 166 на 100 хил. лв., почти не се забелязват съществени регистрации. Това се вижда от справка, предоставена на Economic.bg от Националната агенция за приходите (НАП).

На 1 януари 2025 г. прагът за регистрация по ЗДДС бе увеличен от 100 000 лв. на 166 000 лв. Но новото правителство, което успя да приеме бюджет три месеца след крайния срок, реши отново да върне нивото на минималния облагаем месечен оборот до 100 000 лв.

Когато Министерството на финансите публикува бюджета за 2025 г. и 4-годишната прогноза, то изтъкна свалянето на прага по ДДС като една от мерките за постигане на заложената тази година феноменална събираемост на ДДС. Припомняме, че правителството разчита да събере с 33.7% повече от този косвен данък спрямо 2024 г. Подобен процент беше определен от много икономисти и финансисти като „напълно невъзможен“. Данните за изпълнението на бюджета (последните са към април) показват, че нарастването на годишна база е само 17% – и това при нарастваща инфлация и рекорден зимен сезон.

И изглежда твърде малка част от това нарастване се дължи на по-ниския праг по ДДС. Статистиката на НАП сочи, че общият брой на регистрираните търговци по ЗДДС към 31 март 2025 г. е бил 363 796. Към 31 май 2025 г. този брой се увеличава до 367 184 търговци, което е с едва 3388 търговци повече. Трябва да се има предвид, че това увеличение не се дължи единствено на смъкнатия праг. Зад него може да стоят и други фактори, един от които чисто икономически – например увеличени обороти.

Без укрити обороти

Според правителството, по-ниският праг затруднява укриването на обороти, защото така повече фирми биха попаднали под засиления надзор на НАП.

Конкретно, при регистрация по ЗДДС, те имат задължение да подават различни декларации, което създава отчетност и по-лесна проследяемост. Така например, според чл. 125, ал. 1 регистрираните фирми подават декларации ежемесечно, до 14-то число на следващия месец. Те съдържат информация за придобитите стоки и услуги, за начислен и получен ДДС, за данъчен кредит, за ДДС за внасяне или възстановяване и най-вече – за облагаеми доставки.

Друг документ, който се подава, са VIES декларациите, които също се представят до 14-то число на месеца. Те се изискват от българските фирми, които извършват вътрешнообщностни доставки към регистрирани по ДДС фирми в ЕС.

---

Прочетете още

• МФ изостава със събирането на бюджетните приходи (Графика)
• Петкова иска от банките авансов данък за още една година напред
• Финансовото министерство пак бави данни за изпълнението на бюджета

---

Повече приходи в хазната

Основната идея на по-ниския ДДС праг е, че колкото повече фирми са регистрирани, толкова повече от тях ще начисляват и внасят ДДС.

Тук е важно да се отбележи, че в някои случаи, дори фирмата да не е регистрирана по ЗДДС, тя пак дължи този данък. Това включва вътрешнообщностни доставки, услуги от чужбина и продажби към граждани на Европейския съюз (ЕС) на определена стойност.

Състоянието на бюджета е неясно

Към настоящия момент все още няма информация какво е състоянието на държавната хазна към месец май. Причината – Министерството на финансите отказва да публикува традиционния предварителен ежемесечен отчет за изпълнението на приходите и разходите.

Запитана неколкократно за актуална информация към май, министърът на финансите Теменужка Петкова лаконично коментира пред журналисти да изчакат официалните данни, които трябва да излязат в края на юни или началото на юли.

Последно публикуваната статистика за април показа бюджетен дефицит от 1.9 млрд. лв.

Мълчанието около състоянието на държавните финанси породи спекулации, че още към петия месец на годината недостигът ще достигне половината от заложените 6.4 млрд. лв. дефицит в Бюджет 2025.