Петкова иска от банките авансов данък за още една година напред

Министърът на финансите Теменужка Петкова цитира закона, за да обясни защо ресорното ведомство все още не е публикувало предварителната информация за изпълнението на бюджета за месец май. Това е практика от много години, която за втори път се нарушава от Министерството на финансите (МФ) тази година, без да се даде обяснение.

Законът за публичните финанси не предвижда изискване за публикуване на предварителните данни. Когато са налице, ще ви ги представим“, заяви министърът в отговор на журналистически въпрос.

Както писа Economic.bg по-рано през седмицата, Министерството на финансите (МФ) публикува във вторник данни за състоянието на държавната хазна към края на месец април, но пропусна да обяви предварителните за май.

Подобна ситуация имаше в началото на годината, когато се очакваше дефицит от 400 млн. лв., а се получи излишък от 100 млн. лв.

Сегашното забавяне на данните породи спекулации, че министерството се затруднява да покаже достатъчно приходи в държавната хазна и че крие размера на бюджетния дефицит. Според журналистическа информация, изведена по време на брифинга, дефицитът към юни може да е достигнал 4.8 млрд. лв., или почти 2.5% от БВП (при лимит от 3%).

Отговорът на Петкова обаче бе лаконичен, като отказа да даде данни дори само за размера на дефицита.

 Изчакайте окончателните данни за месец май, това мога да ви кажа“, каза тя.

Банките помагат авансово

По време на конференцията бе съобщено, че се водят преговори с банките да внесат авансово данък „Печалба“ не само за тази, но и за следващата година. Това означава около 1.1 млрд. лв. приход към хазната, което подхранва подозренията, че има проблеми с изпълнението на бюджета.

Запитана по темата, Петкова отново отговори лаконично на журналистическите въпроси, изтъквайки, че преговори с бранша се водят още от времето на служебното правителство и че те продължават и сега.

Става въпрос за авансов данък. Каквато е счетоводната политика и възможност за плащане, всяка банка ще прецени“, каза тя.

„Нищо притеснително“

Не виждам нищо притеснително в това да бъде увеличен капиталът на Българския енергиен холдинг, например“, заяви Петкова.

Коментарът ѝ бе във връзка с предвидената в Бюджет 2025 възможност за капитализация на държавни дружества в конкретни сфери, като енергетика, образование, отбрана и пр.

Според текстовете на закона, само за Българска банка за развитие (ББР) трябва да отидат 4 млрд. лв.

Това е само възможност“, добави министърът.

Фирмени дарения

Една от екзотичните приходи мерки в Бюджет 2025 предвиждаше фирмите да правят „дарения“ към хазната, които да се считат за данъчни цели.

На въпрос има ли направени вече такива дарения, Петкова избегна отговор на въпроса.

Още е рано да се каже, нека изчакаме (данните)“, обобщи тя.