Мед, злато, литий: Има ли неоткрит потенциал България

Материалите са оформили фундаментално човешката история, като цели епохи са кръстени на тях: каменната, бронзовата и желязната ери. Именуването им дава ясен сигнал колко дълбоко влияят те върху развитието на цивилизацията. Всичко, което ни заобикаля – от устройствата, които използваме, до инфраструктурата, на която разчитаме – зависи от суровините, добивани от земята.

Днес вече не определяме епохите с имена на материали, а по това каква енергия използваме. Започнали сме с биомаса (дърва и отпадъци), преминавайки към въглища, после към нефт и газ, а сега все повече залагаме на възобновяеми източници, като слънце и вятър. Въпреки тази промяна науките за земята – като геологията – остават ключови за всеки енергиен преход, защото именно те ни помагат да открием и използваме ресурсите, от които се нуждаем.

Преосмислянето на икономическите и научни приоритети в сферата на критичните суровини на Европейския съюз последните години прозвучаха като „еврика“ за европейската икономика. С нарастващата световна конкуренция за тези ресурси, особено от Китай, ЕС най-после се зае да работи за намаляване на зависимостта си от външни доставчици, като иска да инвестира в местни капацитети за добив, рафиниране и рециклиране. Поради целите за индустриализация, дигитализация и климатична неутралност, се очаква глобалното търсене на материали да се увеличи повече от два пъти до 2060 г.

Блокът си е поставил за цел да произвежда поне 10% от критичните суровини, които консумира, да преработва най-малко 40% от годишното потребление в рамките на ЕС и най-малко 25% от годишното потребление да се осигурява от местно рециклиране.  

В България доскоро темата не получаваше голям отзвук, но амбициите на континента я върнаха в дневния ред на политиците и бизнеса, и раздвижването ѝ тепърва предстои. 

Парадоксът на зеления преход 

Технологиите за възобновяема енергия, които са в основата на зеления преход, са изключително материалоемки – те изискват приблизително 10 пъти повече материали от конвенционалните енергийни източници за единица произведена енергия. Това търсене на материали създава парадокс в основата на зеления преход.

Например, една батерия за електромобил около 60 – 70 kWh изисква приблизително 130 кг ключови метали (по данни на Международната агенция по енергетика), което представлява значително увеличение на добива на материали в сравнение с традиционните превозни средства.

Литият, наричан още „бялото злато“ на енергийния преход, кобалтът, никелът, манганът и графитът са изключително важни за възобновяемата енергия (ВЕИ), най-вече защото са ключови материали за батериите за съхранение на ток. ЕС обаче произвежда незначителни количества литий и го внася от страни като Китай, Австралия и Чили. Експоненциалното нарастване на търсенето на редкоземни метали и високият риск от прекъсване на доставките принуди Блока да пренареди пъзела и да се обърне към собствените си ресурси. През 2024 г. ЕС прие ключовото законодателство – Акт за суровините от критично значение. В него 34 материала бяха определени от критично значение за икономиката, а 17 от тях са стратегически. 

 

 

Източник: Европейска комисия

Къде е България? 

България се откроява като една от активно минните страни в Европа, добивайки и преработвайки предимно мед, злато, олово и цинк, както и други метали в по-малки количества.

В съвременната ни история, от края на 1800 г. започва минното дело и разработването на въглищни находища и първите концесии са дадени тогава, така че нашата практика и опит през годините е несъмнена“, коментира за Economic.bg изпълнителният директор на Българска минно-геоложка камара (БМГК) доц. д-р инж. Иван Митев.

Геоложките проучвания, които са довели до откриването на значителни залежи от различни суровини в миналото, са извършвани предимно между 60-те и 80-те години. И в този период се откриват и започват да се разработват голяма част от находищата, които и до момента функционират.

Това са медни находища, на олово, цинк, манган, а преди сме добавили и желязо. От критичните минерали у нас се копае барит, фелдшпат и флуорит.

Понастоящем България е трета в Европа по производство на мед, която е в списъка на Европейската комисия за критични и стратегически суровини.

Край Велинград имаме и доказано доста голямо, в европейски размери, находище на волфрам, от което така и не започва добив.

От 90-та година насам, най-общо, държавата прекратява целенасочените изследвания върху суровините в България и съответно нямаме модерни научни и практически изследвания, и не знаем за голяма част от тези критични в момента суровини“, разказа доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт към Българската академия на науките.

Минният сектор генерира около 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на България, но косвените приноси, които има към строителството и металургията, към спомагателните дейности стигат 20%.

Към 2040 г. обаче се изчерпват залежите на основните метали, доказаните запаси от мед, олово, цинк. Това дава на страната ни буфер от около 15 години, считано от днес, през които може да задвижи процеса за проучване и добив.

Въпреки че към момента се смята, че като цяло у нас няма много от суровините, определени като критични от ЕК, страната ни остава до голяма степен с неизползван потенциал заради липсата на проучвания и остарели геоложки данни. Те биха могли да констатират запаси и техния евентуален потенциал, но това е дълъг и скъп процес. 

Много „готвачи в кухнята“

Широко признато е, че регулаторният пейзаж в Европа е сложен, разделен между ЕК, Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент, като всички те имат променящи се политики и цели. Но ефектите от това върху развитието на сектора се признават едва сега, особено по отношение на ограничаването на достъпа до финансиране. 

Затова и преобладаващото послание на европейския минен сектор е, че има твърде много „готвачи в кухнята“, които възпрепятстват бързото вътрешно проучване, добив и производство на критични суровини (CRM), от които Европа отчаяно се нуждае.  

От Министерство на енергетиката уточниха за Economic.bg, че заложените в Закона за подземните богатства (ЗПБ) срокове са в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1252 във връзка с гарантиране на доставките на критични суровини в Европейския съюз.

Предвид комплексния характер и въздействие на миннодобивната дейност върху различни компоненти, включително на околната среда, на културното наследство, на различни обекти на техническата инфраструктура (пътища, ВиК мрежи, електропроводи и др.), сроковете, предвидени със ЗПБ отчитат необходимостта от предварително съгласуване с други компетентни органи (министъра на околната среда и водите, министъра на културата, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и др.)", допълват от ведомството. 

В световен мащаб обаче разработката на минен проект от проучване до добив отнема около 10 години, а в България може да стигне и две десетилетия. Сред последните примери е златното находище в Крумовград, което отнема 17 години от идеята до старта.

При индустриалните суровини сроковете са малко по кратки, каза Митев, но уточни, че пак говорим за порядъка на 5 – 6 – 7 години.

В България нашето законодателство не е лошо и има всички основания то да бъде перфектно, но сега въпросът е на желание и разбиране“, казва още експертът.

Според него е важно при всяка стъпка компанията да не може бъде връщана в изходна във всеки един етап на процеса.

Той е категоричен, че нито една от процедурите и разрешителните не трябва да отпада, а просто трябва да се спазват сроковете, по които се работи и които са залегнали в нашето законодателство.

Социалното приемане

В годините назад страната ни е изградила традиции и е придобила опит в минната индустрия. Това обаче не решава проблема с развитието ѝ, което често поражда общественото недоволство, което обикновено срещат подобни проекти. Скорошен пример е отхвърлянето на проучвателните дейности за злато върху площ „Златуша“. Той беше спрян от местните жители миналото лято на проведен по темата референдум в община Божурище. 

Според Митев одобрението на хората е предизвикателство извън общините и областите, в които има минно дело, където всички знаят предимствата на индустрията и какво значи тя за региона. По думите му, намерението на държавата да обърне внимание на суровините като източник на икономическа дейност, която е стратегически важна не само като суровини, а като икономическа стабилност за държавата, не бива да се критикува.

Общественото възприятие за минното дело често се фокусира върху исторически практики, а не върху съвременни техники, което създава съпротива срещу новите разработки, дори когато те включват значителни екологични предпазни мерки. 

Според директора на минната камара, България е лидер в много от технологиите, които се развиват в световен мащаб, затова и притесненията от икономическата дейност и влиянието върху околната среда са пресилени.

Въобще няма място за притеснение или пък да чертаем сиви и черни картини за Апокалипсиса“.

Събужда ли се ЕС, а България?

Обратното броене започна и ЕС има по-малко от 1300 работни дни за постигане на целите, определени от Закона за критичните суровини (CRMA). 

Европа е задрямала. Това е състезание за устойчивост, технологии и индустриално оцеляване. Това е състезание, което не можем да си позволим да загубим, тъй като се срещаме в момент на глобална турбуленция“, коментира на събитие по темата през май главният изпълнителен директор на EIT RawMaterials Бернд Шефер.  

Въпреки стратегическите си предимства България е изправена пред предизвикателства, ако иска да стане част от решението на уравнението за критичните суровини в ЕС. Те включват екологични проблеми, прекомерна бюрокрация и местна опозиция срещу минните операции. Освен това, конкуренцията от други европейски държави, включително Сърбия, Гърция и Румъния, означава, че България ще трябва да действа бързо, за да затвърди позицията си.

България има голям потенциал, но той не е изучен. Липсва информация, тоест ние не знаем, имаме или нямаме суровини. Ако имаме, колко са и къде са, като там възможностите са много“, коментира Георгиев.

Според експерта България има разнообразна геология, тоест предпоставките за формиране на различни находища на тези суровини са тук, има ги и това се вижда също от съществуващите мини в България.

Той обясни, че има един пояс, който тръгва от Румъния, през Сърбия и България. А в Сърбия, например, бяха открити огромни залежи на редкия метал литий. И тъй като геоложките единици са сходни, у нас не е проучвано и не знаем имаме или нямаме находища на литий.

Според Георгиев вторият потенциален източник на такива критични суровини в България, освен намирането на нови находища, е свързан със съдържанията на такива критични елементи в съществуващите находища – такива, от които примерно в момента се извлича мед или злато.

Те съдържат и други минерали, които може да имат икономически изгодни съдържания на единични елементи“.

Третият аспект, който трябва да разгледаме, са индустриалните отпадъци от минната дейност, които през годините се натрупват.

За да се извлече една руда, се извлича огромно количество скална маса, която по-късно се натрошава и от нея се извлича ценният компонент – мед, олово или цинк.

Тя обаче съдържа много голямо количество други минерали, които може да съдържат тези критични елементи, допълва експертът по геология.

И бизнесът, и учените са обединени около мнението, че следващата стъпка за страната ни трябва да е започването на целенасочен геоложки проучвания, които да ни дадат нужната информация.

Крачка напред

Геоложката експертиза намалява в световен мащаб въпреки нарастващото ѝ значение за зеления преход. Университетите в цяла Европа, включително България, отчитат намаляване на записването в програми по геонауки, което създава празнина в знанията в критичен момент. 

Страната ни обаче прави крачка напред в процеса, като още миналата година Министерският съвет наблегна на поддръжката на експертния опит в областта на геонауките, приемайки Национална научна програма „Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие“.

Тя е с бюджет от 8.5 млн. лв. за следващите пет години до 2029 г. и използва съвместен подход, обединявайки изследователски институции, университети и индустриални партньори за разработване на решения за критичния недостиг на минерали. Програмата има за цел провеждане на фундаментални и научно-приложни изследвания за установяване потенциала на България за критични и стратегически суровини. Тук се включват проучване, екологосъобразен добив и ефективна преработка на първични ресурси с прилагане на иновативни методи и извличане на главни и съпътстващи елементи, на отпадъци от преработката им (вкл. от настоящи и бъдещи находища на критични суровини) и на вторични ресурси (резултат от рециклиране). Предвидено е също да се направи оценка на социалните ефекти от използването на суровините и изследвания за намаляване и предотвратяване на вредното влияние на добива и преработката им върху околната среда (води, почви, речни седименти и въздух).

По нея вече има подписано споразумение между Министерството на образованието и науката като финансираща институция и БАН като водещ партньор. От МОН уточниха за Economic.bg, че на Академията вече е отпуснато предвиденото за 2024 г. финансиране в размер на 2.5 млн. лева за изпълнението на първия 12-месечен етап.

През септември 2024 г. е сформиран и консорциума за изпълнението на Програмата от различни институти при БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, Аграрния университет – Пловдив, Университета по хранителни технологии – Пловдив, Националния музей „Земята и хората“ и Селскостопанската академия. Дейностите, които ще се изпълняват по нея, са разпределени в работни пакети, като във всеки работен пакет участват партньорски организации, които имат компетенциите и научен капацитет за изпълнението на предвидените в работния план задачи.

Макар че в България темата се появява все по-често, засега плановете и амбициите на страната не са разписани дори на хартия. Минният и геоложкият сектор казват, че работят добре с водещото Министерство на енергетиката и последните месеци има движение в сектора.