В кои столици на ЕС наемите са по-високи от минималните заплати?

Разходите за жилище и комунални услуги са най-голямата категория разходи за европейските домакинства. Според последните данни на Евростат 23.6% от разходите на домакинствата в ЕС отиват за жилище, вода, електричество, газ и други горива. Наемите заемат особено голям дял в големите градове, пише Euronews Business.

Още по-важно е, че наемът представлява сериозна тежест за хората на минимална заплата, като в много европейски столици надвишава месечните им доходи. И така – в кои столици наемът надхвърля нивата на брутната минимална заплата? И каква част от минималната заплата отива за наем в европейските столици?

Според анализ на Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), базиран на данни на ЕС, средната цена за наем на двустаен апартамент в столиците на повечето страни от ЕС надвишава брутната минимална заплата.

Само в пет държави от ЕС с минимална работна заплата месечният наем остава под нивото на минималното възнаграждение. Въпреки това, тъй като както данните на Евростат, така и тези на ETUC се базират на брутни минимални заплати, реалната тежест за работещите вероятно е още по-голяма, ако се вземат предвид нетните доходи.

Прага и Лисабон са най-силно засегнати от високите наеми

Работещите на минимална заплата в чешката столица страдат най-много. В Прага средният наем е 1 710 евро, докато минималната заплата в страната е 924 евро. Това означава, че за наемането на двустаен апартамент е необходима сума, равна на 185% от минималната заплата.

Лисабон е на второ място със 168%. В Португалия месечната еквивалентна брутна минимална заплата (изплащана в рамките на 14 месечни възнаграждения годишно) е 1 073 евро, докато средният наем в столицата е 1 710 евро.

Делът от брутната минимална заплата, необходим за покриване на наема, надхвърля 150% и в Будапеща (159%), Братислава (158%), София (154%), Атина (153%) и Рига (151%). Това означава, че хората на минимална заплата трябва да изхарчат цялото си възнаграждение за наем и въпреки това ще им е необходима още над половин заплата, за да го покрият.

Този дял надхвърля 100% – тоест дори брутната минимална заплата не е достатъчна за покриване на наема – и във Валета (143%), Париж (138%), Талин (131%), Мадрид (125%), Букурещ (122%), Варшава (117%), Дъблин (113%), Любляна (105%) и Вилнюс (105%).

Например в Париж средният наем за двустаен апартамент е 2 523 евро, докато минималната заплата във Франция е 1 823 евро. В Мадрид съотношението е 1 721 евро срещу 1 381 евро.

Брюксел и Берлин – най-добрите столици за хората на минимална заплата

За разлика от останалите столици, Брюксел се откроява като най-доброто място в ЕС за хората на минимална заплата по отношение на достъпността на наемите. Там брутната минимална заплата покрива 70% от разходите за наем. В Брюксел средният наем за двустаен апартамент е 1 476 евро, а минималната заплата – 2 112 евро.

Берлин е на второ място със 76%. Делът от брутната минимална заплата, необходим за наем, е 85% в Никозия, 87% в Люксембург и 96% в Хага.

Високите разходи за жилище и ниските заплати тласкат хората към бедност, а икономиката – към рецесия“, заяви генералният секретар на ETUC Естер Линч.

„Разминаването между наемите и възнагражденията е напълно неустойчиво. Когато към това се добавят растящите цени на енергията и храните, работещите хора са принудени да вземат заеми за най-необходимото и практически не им остава никакъв свободен доход – което прави невъзможни спестяванията за подмяна на основни домакински уреди или дори посещение при зъболекар“, добави тя.

Наемите са по-достъпни на национално ниво, отколкото в столиците

В сравнение със столиците, средните стойности за отделните държави очертават по-добра картина. В много страни брутната минимална заплата е достатъчна, за да покрие наема. Въпреки това наемът все пак заема значително по-голям дял от доходите спрямо средното за ЕС от 23.6% разходи за жилище и комунални услуги.

Сред група от 16 държави от ЕС, анализирани в сравнението на ETUC, делът от брутната минимална заплата, необходим за покриване на наема, варира от 33% в Полша до 61% в Малта.

В Полша брутната минимална заплата е 1 139 евро, докато средният наем е 376 евро. Франция също се представя по-добре – 1 823 евро срещу 695 евро. Гърция също може да бъде добър вариант за работещите на минимална заплата извън Атина – 1 027 евро срещу 408 евро.

В Испания минималната заплата е 1 381 евро, а средният наем – 660 евро.

Препоръките на ETUC

ETUC призовава за няколко политики, включително:

• всички държави членки на ЕС да приложат изцяло директивата за минималната работна заплата, включително чрез сериозни планове за действие за реално насърчаване на колективното трудово договаряне, което да гарантира справедливо заплащане за повече работници;
• правителствата да вземат предвид разходите за жилище при определянето дали нивата на минималната заплата са адекватни;
• увеличени публични инвестиции в социално жилищно строителство, включително чрез инвестиционните инструменти на ЕС и преразглеждане на правилата за държавна помощ.

Минималните работни заплати през 2026 г. се различават значително в Европа както в номинално изражение, така и по покупателна способност. Според Евростат около 13 милиона работници в 21 държави от ЕС получават минимална заплата или по-малко. В няколко страни този дял е значително по-висок.