Как моделът „купи сега, плати после“ се превърна в индустрия за $100 млн.

Концепцията съществува отдавна, но дигитализацията ѝ вдъхна нов живот

Как моделът „купи сега, плати после“ се превърна в индустрия за $100 млн.

Снимка: Twenty20

1728 ~ 3 мин. четене
Economic.bg Автор: Economic.bg

Моделът „купи сега, плати после“ се разрасна значително в последно време и днес вече милиони потребители използват услуги от такъв тип. А те са по-разнообразни от всякога – Klarna, Affirm и Afterpay са само някои от по-популярните. Традиционни играчи като PayPal, Amazon и Apple също търсят как да се възползват – дали чрез собствени продукти, или партньорства с пазарните играчи.

Компаниите от BNPL („buy now, pay later“ в превод „купи сега, плати после“) рекламират услугата си като по-добра алтернатива на кредитните карти. Критиците обаче се притесняват, че много хора харчат повече, отколкото могат да си позволят. Така или иначе индустрията процъфтява, пише CNBC в свой анализ.

BNPL плановете са известни още като заеми от точката на продажба. Те позволяват на купувачите да плащат за своите артикули следващия месец или на вноски. Концепцията не е нова и съществува от години под някаква форма на различни места по света. При BNPL потребителите също получават продукта предварително и плащат за него поетапно, често без лихви.

Купувачите могат да изберат да използват BNPL услуга на финала на процеса, като доставчиците на такива опции често добавят бутон за плащане към уебсайта на търговеца на дребно. След това те вземат отстъпка от него за всяка транзакция. Според експертите търговците на дребно са стимулирани да се съгласят с това, тъй като то често води до по-висока средна стойност на поръчката и по-добри проценти на конверсия.

Някои фирми за BNPL играчи генерират приходи и от такси за забавено плащане и лихви по дългосрочни вноски.

Предимството за потребителите е, че така те могат да купят по-скъп артикул, отколкото обикновено биха могли да платят наведнъж – да речем, яке от 300 долара – и да разпределят цената на покупката си на месечни вноски.

Защо е толкова популярен?

С една дума: коронавирус.

Заради пандемията много магазини бяха принудени временно да затворят физическите си обекти. Те обаче се възползваха от престоя на потребителите у дома и започнаха да предлагат артикулите си онлайн. Това ускори растежа на електронната търговия. Според доклад на Worldpay, фирма за обработка на плащания, собственост на FIS, глобалните транзакции от пазаруване в интернет възлизат на 4.6 трилиона долара миналата година, което е с 19% повече от 2019 г.

BNPL представлява 2.1% – или около 97 милиарда долара – от тази сума. Очаква се сумата да се удвои до 4.2% до 2024 г., сочи анализът на Worldpay.

Моделът BNPL вече бе набирал популярност преди пандемията, но промяната в потребителските навици и нарастващото възприемане на е-търговията дадоха на пазара значителен тласък. Това се отрази благоприятно на редица компании в сектора. Klarna достигна оценка от 46 милиарда долара след неотдавнашен частен кръг на финансиране, PayPal придоби японската фирма Paidy за 2.7 млрд. долара, а Square закупи Afterpay.

Какви са рисковете?

Една от основните критики към BNPL е, че този модел може да насърчи купувачите да харчат повече, отколкото могат да си позволят. Плановете за за разсрочено плащане са особено популярни сред потребителите от поколението Z и милениълите.

Which?, група за защита на потребителите във Великобритания, казва, че е провела разследване, което е установило, че почти една четвърт от потребителите на BNPL изразходват повече, отколкото първоначално са възнамерявали, тъй като имат на разположение услуга за това.

Съществуват и опасения относно това колко лесно хората могат да задлъжнеят, понякога дори без да осъзнават, тъй като не се извършват тежки кредитни проверки.

Секторът се сравнява от някои със спорните краткосрочни заеми, които позволяват на хората бързо да взема пари, преди да са получили заплата – нещо, често съпроводено с високи лихви. BNPL обикновено е безлихвен, но някои доставчици начисляват високи такси за забавяне на плащане.

BNPL компаниите твърдят, че разполагат с предпазни мерки, за да се уверят, че потребителите не влизат в преразход. Klarna например определя лимити на разходите за всеки отделен случай. „За всяка транзакция ние заемаме нова позиция и разглеждаме как потребителите използват този продукт“, каза Себастиан Сиемятковски, изпълнителен директор на Klarna, пред CNBC.

Ако го използват добре, можем да разширим възможностите им за потребление. В противен случай ще ограничим способността им да го използват или ще я спрем изцяло.“

Критиците обаче твърдят, че BNPL трябва да бъде регулиран по-добре, за да се гарантира защитата на потребителите. Британското правителство е едно от тези, които са взели темата на фокус и готвят различни мерки.

Подкрепи Economic.bg