Как ще действат новите нискоемисионни зони в София

По два начина Столична община ще се опита да се пребори със замърсения въздух в града. Единият е с разширение на „синята зона“, а другият – с определянето на нискоемисионни зони, до които достъпът на най-замърсяващите автомобили ще бъде ограничен. Увеличаването на броя на платените паркоместа в София е предложение на общинските съветници, което тепърва трябва да минава през редица процедури, за да стане факт. За сметка на това нискоемисионните зони вече са определени от работната група, която изготвя наредбата, която трябва да регламентира обхвата, функционирането и санкциите.

Трябваше да бъде изработен ефективен механизъм за категоризиране на автопарка в България“, коментира пред Economic.bg Зафир Зарков, председателят на работната група и зам.-председател на транспортната комисия към Столичен общински съвет (СОС).

Точно това и става с въвеждането на екостикерите, които колите получават от 12 юли. При преминаването на годишен технически преглед се замерват вредните емисии, които превозните средства отделят, и в зависимост от това получават екологична категория.

По данни на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА) към 2 септември малко над 401 хил. автомобила са получили новия стикер с чип. Най-голям е броят на колите, попаднали в първа и трета категория – съответно 143 080 и 148 954. Във втора са попаднали малко над 56 хил. коли. В едни от най-високите категории – четвърта и пета – са попаднали съответно 51 775 и 676 превозни средства. Не е изненадващ малкият брой коли в пета категория, защото тя е отредена за хибридните и електрическите автомобили. Собственици на такива коли в България не са много.

Така при старта на нискоемисионните зони забрана за достъп в тях ще имат автомобилите от първа и втора категория – най-замърсяващите, които към 2 септември са общо над 199.7 хиляди. Техният брой значително ще се увеличи до другата година, когато през периодичен технически преглед трябва да минат всички останали.

Към същата дата 454 автомобили не са преминали прегледа заради превишаване на граничните стойности на емисиите. Според директора на ИААА Бойко Рановски броят им преди нововъведението е бил сравнително по-малък, което според него е доказателство за завишения контрол при прегледите. 

Къде всъщност ще бъдат нискоемисионните зони в София?

Работната група към Столична община подготвя наредбата. Най-голям напредък е постигнат по зоните. Обсъжда се да има две такива – едната е с по-тесен обхват, а другата – с по-голям. Първата обхваща централната зона на града – бул. "Сливница", бул. "Васил Левски", бул. "Патриарх Евтимий", бул. "Скобелев" и ул. "Опълченска". Достъпът до тази зона ще бъде ограничават в дни с по-малки нива на замърсяване.

Вторият ринг обхваща територията между бул. "Сливница", Сточна гара, бул. "Ген. Данаил Николаев", бул. "Ситняково", бул. "Пейо Яворов", бул. "Никола Вапцаров", бул. "Черни връх", бул. "Хенрих Ибсен", бул. "Иван Гешов" и бул. "Константин Величков".

Източник: Столична община

Зоните не са избрани случайно. Именно там са разположени и над 180 камери, с които ще се осъществява контролът. По тази причина не се предвижда и разширение на зоните, защото всяко такова трябва да бъде технически обезпечено. Камерите ще четат регистрационните номера на автомобилите, а през зимните месеци на годината ще се разчита и на екостикерите.

Как ще се осъществява контролът?

Ако разчитахме само на номерата, контролът няма да може да се осъществява през зимните месеци заради зацапването им. За мен съвършеният модел би бил именно този – камерата да снима номера и да се сравнява информацията с екостикера“, заяви Зарков.

Според него е нужно само да бъде изградена връзката със сървъра на ИААА, за да може контролните органи да имат информация за всеки автомобил, който навлиза, в коя екологична група попада. Контролът ще се осъществява от упълномощени органи на общината и от МВР.

„Другият вариант е общината да закупи четци, които директно да четат стикерите на автомобилите. Ако трябва да оборудваме всички кръстовища, попадащи в обхвата на зоните, това ще струва около 30-50 хил. лв.“, обясни зам.-председателят на транспортната комисия.

Очаква се проектът на наредбата да влезе за обществено обсъждане до октомври – ноември. Тестовият период ще може да започне от началото на другата година, но крайната дума ще има СОС.

За живущите, попадащи в зоните

За всички живущи, чиито автомобили се очаква да попаднат в зоните, няма да има рестрикции. Идеята на този етап е те да имат специфичен режим на придвижване в рамките на зоните.

При всички положения трябва да има достатъчно голям срок в годините напред, в който те да могат да се напаснат към зоните“, коментира Зарков.

За доставчиците, които снабдяват бизнеса в тези части на града, изключения не се предвиждат. Според Зарков приоритет трябва да е въздухът, а автопаркът на фирмите, които снабдяват магазините, не попада в първа екологична категория.

Искаме ли да виждаме бусове с черни кълба дим, които се движат в центъра на града? Аз лично не“, заяви той.

Санкциите започват от 50 до 500 лв. за физически лица и от 500 до 5000 лв. за фирми.

Разширението на „синята зона“

Двойно по-голяма „синя зона“ за паркиране и увеличаване на местата в нея с около 160%, предложиха преди месец общински съветници, сред които и Зафир Зарков. Предложените промени са по Наредбата за организация на движението на територията на Столична община и предвиждат край на безплатния служебен абонамент.

Според Зарков така ще намалее трафикът, а съответно и замърсяването в столицата. Двете зони – разширената „синя“ и нискоемисионните – няма да бъдат обвързани помежду си, макар и да има известно припокриване в обхвата им. 

„Платените зони за паркиране са световна практика, която има за цел да накара гражданите да слязат от автомобилите и да използват градския транспорт“, коментира Зарков.