Каква е цената да не се повтори кризата от 2008 г.
Банките отделят най-малко €500 млрд., за да могат да поемат загуби, равни на 18% от рисково-претеглените им активи

30-те най-големи банки в света, начело с HSBC Holdings и JP Morgan Chase, научиха колко ще им струва, за да избегнат повторение на кризата, предизвикана от фалита на Lehman Brothers, предаде Bloomberg.
Бордът за финансова стабилност, създаден от Г-20 след кризата, публикува в понеделник план за решаване на проблема с банките, които са твърде големи, за да фалират (too big to fail). До 2019 г. системно важните кредитори трябва да имат общ капацитет за поемане на загуби (TLAC), равен на поне 16% от рисково-претеглените активи. През 2022 г. той трябва да е равен на 18%, каза бордът в понеделник. Коефициент на ливъридж също ще бъде условие. Първоначално той ще бъде 6%, след това ще се вдигне на 6,75%.
Капиталовият недостиг, пред който банките ще бъдат изправени поради изискването за 18% TLAC, ще бъде от 457 млрд. до 1,1 трлн. евро в зависимост от използваните инструменти, според борда за финансова стабилност. С изключение на четирите китайски банки в списъка на 30-те най-важни институции, сумата ще бъде между 107 и 776 млрд. евро.
„Изявлението за общия капацитет на поемане на загуби е изключително важно; то е крайъгълен камък в първата стъпка за банкова реформа, която цели да сложи край на статута „твърде голям да фалира”, каза преди заявлението Уилсън Ервин, заместник председател на Credit Suisse Group. „Има много важни детайли все още за обсъждане и подобрение, но поглеждайки в перспектива, ако имате фонд с 4-5 трлн. долара в него, то това може да ликвидира този проблем.”
„Решаващ момент”
Управителят на Bank of England Марк Карни, който оглавява борда, определи стандарта на капацитета за поемане на загуби като „решаващ момент” в усилията на регулаторите да не допускат провал на банка да заплаши световната финансова стабилност. Такава ситуация би заплашила правителствата с фалит ако спасят банките, от една страна. От друга, оставяйки ги на произвола, те рискуват пропадането на цялата финансова система.
Карни каза, че ще са нужни „няколко години”, за да могат банките да „реорганизират капиталовата си структура и своя бизнес модел” и да се впишат в новото изискване. Едва тогава кредиторите ще бъдат в позиция да спасят глобална банка.
Анализ, извършен от Базелския комитет за банков надзор, посочва, че 2/3 от 30-те банки в списъка не изпълняват критерия за 2019 г. Тези в развитите пазари имат общ капацитет за поемане на загуби, равен на 14,1% към края на 2014 и трябва да подсилят това ниво с още 498 млрд. евро в следващите 3 години. Включвайки банките от развиващите се страни, сумата ще набъбне до 767 млрд. евро.
Четирите китайски банки имат срок до 2025 g. да достигнат 16%-я таргет на критерия, а за 18% – до 2028 г. Този график може да бъде изтеглен напред, ако „в следващите 5 години пазарите за корпоративен дълг в тези икономики достигнат 55% от БВП на цялата икономика”, според борда за финансов надзор.
Ефектът върху цената на финансирането на бизнеса ще бъде „относително ограничен”.