Какви са алтернативните маршрути за петрол към Европа при затваряне на Ормузкия проток?

С нарастването на военната ескалация в Близкия изток, съобщението на Иран за затварянето на Ормузкия проток доведе до рязък скок в цените на суровия петрол и природния газ. Изправени пред нарастващи разходи за енергия у дома, европейските лидери бързо търсят начини да предотвратят верижна енергийна криза и са особено загрижени как да ограничат ценовия шок, който вече се усеща на пазарите, пише Euronews.

Много европейски държави като Италия, Гърция, Испания, Полша и Белгия разчитат на Ормузкия проток за внос или рафиниране на петрол. Експерти казват, че затварянето на този коридор няма да прекъсне доставките на петрол за Европа, но ще продължи да поддържа високите цени и да разстройва пазарите.

Разположен между Персийския залив и Оманския залив, протокът е тесен морски коридор, до голяма степен под контрола на Иран, и представлява едно от най-критичните енергийни „тесни места“ в света за петролния транспорт, като през него преминават около 20% от глобалното производство.

Йоханес Раубал, старши анализатор на пазара на суров петрол в компанията за данни в реално време и пазарни анализи Kpler, изчислява, че свързаните с Ормузкия проток смущения ще продължат още три до четири седмици. Това ще остави Европа изложена на по-високи цени и силна волатилност, като в момента цената на суровия петрол включва рискова премия от около 15 долара (13 евро) на барел.

Цените ще започнат да се стабилизират, щом се появят реални перспективи за преговори между САЩ и Иран или ако потоците през Ормуз бъдат възобновени. Очакваме по-голямата част от рисковата премия да спадне, когато преговорите станат реална възможност, и до голяма степен да изчезне, след като бъде постигнато структурирано споразумение“, каза Раубал пред Euronews.

В сряда Европейската комисия свиква технически експерти, за да обсъдят новата енергийна криза, която сериозно усложнява усилията на блока да намали високите цени на електроенергията в опит да възстанови индустриалната конкурентоспособност на ЕС-27.

Макар вносът на петрол в ЕС да е диверсифициран – като Норвегия (14.6%), САЩ (14.5%) и Казахстан (12.2%) са трите най-големи доставчика – няколко страни членки все пак внасят петрол от производители в Персийския залив.

Саудитска Арабия е формирала 6.8% от общия внос на блока през първите девет месеца на 2025 г., според данни на ЕС, като Испания, Германия, Франция и Нидерландия са сред най-големите вносители.

По думите на Раубал Ирак вече е регистрирал спиране на част от добива на петрол вследствие на военните удари. Други държави от Персийския залив – включително ОАЕ, Кувейт, Саудитска Арабия и Катар – разполагат с приблизително 10–20 дни гъвкавост, преди също да се наложи ограничаване на производството, ако се запазят нормалните нива на добив.

Алтернативни маршрути за петрол

Беърд Лангенбрунър, анализатор в Global Energy Monitor, посочва, че съществуват два реални петролопровода, които могат да служат като алтернатива на Ормузкия проток.

Първият е саудитският петролопровод East-West, с капацитет от 5 милиона барела на ден. Той преминава от изток на запад през Саудитска Арабия – от преработвателния център Абкайк до пристанището Янбу на Червено море.

Янбу не е проектиран като основен износен хъб на Саудитска Арабия, така че инфраструктурата и капацитетът за товарене на танкери вероятно ще ограничат реалния обем на преноса“, каза Лангенбрунър пред Euronews.

Паралелна тръбопроводна инфраструктура по този маршрут може временно да бъде преобразувана, за да транспортира допълнителни количества петрол, което би увеличило общия капацитет до около 7 милиона барела на ден, добави той.

Но това ще конкурира транспортирането на други важни течности към Янбу“, поясни анализаторът.

Втората алтернатива е петролопроводът Хабшан–Фуджейра в Обединените арабски емирства, който може да транспортира суров петрол до терминала Фуджейра на Оманския залив. Лангенбрунър обаче подчертава, че дневният му капацитет е значително по-нисък – около 1.8 милиона барела.

ОАЕ вече го използват като стандартен износен маршрут, защото заобикаля разходите за застраховка и сигурност при преминаване през протока, а свободният капацитет е ограничен“, добави енергийният анализатор.

Наскоро изграденото иранско петролно трасе Goreh–Jask на теория също би могло да заобиколи протока, но не без сериозни усложнения.

Този тръбопровод се намира в Иран, който вече е под тежки американски санкции и чиято инфраструктура е обект на директни военни атаки. Освен това потвърденият му капацитет е около 300 000 барела на ден – много малко в сравнение с обемите, които преминават ежедневно през протока“, каза Лангенбрунър.

В крайна сметка само малка част от количествата, които обичайно преминават през Ормузкия проток, могат да бъдат пренасочени по алтернативни тръбопроводни маршрути, в сравнение с приблизително 20 милиона барела на ден, които обикновено минават през този коридор.

Междувременно корабоплаването през Ормузкия проток между Иран и Оман практически е спряло, след като плавателни съдове в района бяха поразени в отговор на ирански действия срещу удари на САЩ и Израел.

Застрахователите на морски превози вече обявиха, че отменят покритието за военен риск, след като иранските въоръжени сили и Корпусът на гвардейците на ислямската революция заявиха, че протокът е затворен. Танкерите също вероятно ще избягват преминаването през Червено море и Суецкия канал по пътя към Европа.

За обемите, които не могат да преминат по тръбопроводи и разчитат на корабен транспорт, алтернативата е танкерите да бъдат пренасочени около нос Добра надежда към Европа, което значително увеличава времето и разходите за транспорт“, каза Лангенбрунър. „Но това помага само за петрола, който не е вече блокиран в Персийския залив.“

Северно море, Северна Африка и Латинска Америка

Производството в Северно море остава един от най-сигурните алтернативни източници на доставки за Европа. Суровият петрол от офшорните находища на Норвегия и Великобритания може да бъде транспортиран директно с танкери до европейските пристанища.

САЩ и Западна Африка също предлагат реалистични алтернативи, като производители като Нигерия и Ангола изпращат суров петрол директно към Европа по атлантическите танкерни маршрути.

Северна Африка, особено Алжир и Либия, осигурява много кратки средиземноморски маршрути за доставки към Южна Европа. Тези доставки избягват основните глобални „тесни места“ в морския транспорт и се възползват от минимално транспортно разстояние. Политическата нестабилност, особено в Либия, обаче представлява постоянен риск за устойчивостта на тези доставки.

Производители от Каспийския регион и Централна Азия като Казахстан и Азербайджан също предлагат допълнителна диверсификация. Техният петрол обикновено се транспортира по тръбопроводи до терминали на Черно море, след което се превозва с кораби през турските проливи към Средиземно море.

Доставчици от Латинска Америка, особено Бразилия и Гвиана, могат да доставят суров петрол до Европа по атлантически маршрути, които изцяло избягват близкоизточните енергийни „тесни места“.

Полин Хайнрихс, преподавател по военни изследвания в King’s College London, посочи, че ако Европа иска сериозно да подхожда към своята стратегия за сигурност, ще трябва да намали несигурността, произтичаща от зависимостта от изкопаеми горива.

Нашата стратегия за сигурност в момента се свежда до реагиране на кризи, породени от изкопаемите горива – и имам предвид както самите горива, така и силите, които зависят от тях, за да поддържат влиянието си, включително Съединените щати“, каза Хайнрихс.