Стъпка по стъпка: Откъде минава пътят на Европа към енергийна независимост

Икономиката на Европейския съюз започна бавно да се възстановява от пандемията, но въпреки това на хоризонта се очертават както нови, така и някои от добре познатите стари кризи. Енергийните експерти в Европа си сътрудничат с правителствата и институциите, за да намерят бързи решения за облекчаване на семейства и компании, засегнати от увеличенията на цените. В този контекст и в допълнение към растящите цени на енергията, Европа сега е изправена и пред сложна геополитическа криза, която е заплаха не само за нейната стратегия за енергиен преход, но и за самата същност на нейната собствена енергийна независимост, пише в свой анализ Politico.

Общество, което няма достъп до изобилна, надеждна, евтина и чиста енергия, поставя под въпрос своя икономически и социален напредък, и тази загриженост днес засяга цяла Европа. Това е общоевропейски въпрос, който касае поотделно интересите на страните членки. За да не се заличи енергийният съюз, от съществено значение е да се предложи европейско решение на въпроса и да се избегне прилагането на поредица от некоординирани национални мерки.

Некоординирани пазарни интервенции изкривяват и в крайна сметка разрушават интегрирания пазар на електроенергия, който се основава на общо правило за ценообразуване в целия ЕС”, твърдят италиански, френски и испански експерти от енергийните компании ENEL, EDF и Iberdrola.

Зависимостта от внос на газ е един от основните проблеми, пред които е изправена Европа днес в енергийния сектор. Страните членки зависят от газа по различен начин, но взаимосвързаността на газовите пазари сега е такава, че да отрази прекомерната зависимост на някои държави от цялата еврозона. Следователно дългосрочната цел на Европа е да стане напълно независима от изкопаемите горива. Но в краткосрочен до средносрочен план, Европа трябва да стане самодостатъчна и да избягва да бъде изложена на потенциални смущения от един единствен доставчик, както се вижда от текущото увеличение на цените на енергията.

Скорошният недостиг на газ драстично повиши цените му. Това рефлектира върху целия пазар на електроенергия, където наблюдавахме невъобразим скок в цените през есента и зимата. Сега Европа може да се изкуши да предприеме недалновидни действия за разрешаване на кризата с цените на енергията и за справяне с геополитическите рискове. Но връщането към петрола, газа или дори въглищата не е правилният отговор за гарантиране на енергийната независимост на Европа в средносрочен до дългосрочен план. Точно обратното, с постоянно наличната заплаха от извънредни климатични ситуации, спешността от преминаване на Европа към нулеви емисии, сега е все по-належаща. В този контекст енергийният преход на Европа също се превърна в проблем на сигурността и икономиката, като се превърна в ключов фактор, който може да запази европейското спокойствие за години напред.

Кризата с цените на енергията: първопричини, скорошни интервенции и реални решения

Настоящата криза с цените на енергията предизвика нарастващ брой интервенции на пазара на електроенергия, но изненадващо не и на пазарите на газ - въпреки че цените на газа са основният двигател на цените на електроенергията и очевидно продажните цени на природния газ не са в съответствие с реалните цена на доставката. Тези интервенции обикновено се фокусират върху опитите за улавяне на т.нар. „непредвидени печалби“, спечелени от производителите на електроенергия. Няма как да не не забележим, че те често се основават на няколко погрешни схващания. Например, те приеха, че високите спот цени означават непредвидени приходи за производителите на електроенергия, които не са обект на цените на газа, и вертикално интегрираните компании. Но пренебрегнаха факта, че по-голямата част от енергията не получава спот или цена за ден напред, тъй като се продава предварително на потребителите чрез договори за доставка.

Европейската комисия в своето съобщение от 8 март правилно предложи гаранции и ограничения за прилагането на такива мерки на ниво държави членки. Но това може да не е достатъчно. И решенията трябва да се прилагат на ниво ЕС. Всъщност тези некоординирани пазарни интервенции изкривяват и в крайна сметка разрушават интегрирания пазар на електроенергия, който се основава на общо правило за ценообразуване в целия Блок.

Има няколко конкретни мерки, които могат да бъдат предприети, за да се задържат цените. Що се отнася до структурните мерки, ликвидните форуърдни пазари и дългосрочните ценови сигнали, трябва да бъдат разработени и да играят още по-голяма роля, като помагат за хеджиране на рискове и улесняват инвестициите. Но в момента Европейската комисия разглежда възможни варианти за временно ограничаване на “заразителния” ефект от цените на газа в електроенергията.

Ние вярваме, че се нуждаем от таван на цените на газа за целия ЕС, за да ги върнем поне до ценовите нива преди кризата. Независимо от това, истинското решение на настоящата ценова криза няма да дойде от зле обмислени промени в дизайна на пазара на електроенергия или от улавяне на несъществуващи допълнителни печалби. Структурните решения трябва да позволяват ускоряване на внедряването на нулеви въглеродни, надеждни и гъвкави технологии”, съобщават от ЕК.

Пътят напред: нов енергиен суверенитет за Европа към нетна нула

Европа с нетна нула е развиващ се процес, но времето ѝ почти изтече. До 2050 г. остава само един инвестиционен цикъл. Според експертите тази енергийна криза е тласък за ускоряване на енергийния преход на Европа и посоката очевидно е необратима. Те твърдят, че трябва много по-бързо да се внедрят повече възобновяеми енергийни източници с гаранции за бързи процедури за разрешаване и лицензиране на ниво ЕС.

Според данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ), в рамките на плана REPowerEU, Европа би могла да доставим допълнителни 35 TWh производство от нови проекти за възобновяеми източници през следващата година, намалявайки потреблението на газ с повече от 6 млрд. кубически сантиметра. Това би осигурило и конкретна полза в сметките за електричество на домакинствата, като постепенно се сменят газовите котли с високоефективни термопомпи. По този начин ще се подкрепи развитието на европейската чиста отоплителна индустрия.

ЕС трябва да удвои скоростта на инсталиране на термопомпи през следващите 5 години, което ще спести 20 млрд. куб. см газ годишно до 2026 г. и повече от 60 млрд. куб. см годишно до 2030 г. с 50 милиона термопомпи, инсталирани в целия Блок”, заяви заяви ръководителят на Европейската комисия по въпросите на климата Франс Тимерманс.

Според Европейската климатична фондация, еквивалентът на 25% от сегашния внос на изкопаем газ в ЕС от Русия, може да бъде спестен до 2030 г. чрез обновяване и електрифициране на жилищните сгради в Европа.

Според енергийните експерти от ENEL, EDF и Iberdrola, Европа трябва да насърчава междусистемните връзки и електрическата инфраструктура, за да осигури гъвкавост и надеждност на системата, и да оптимизира използването на нашите текущи ресурси.

“Европа, която бързо изгражда технологии с нулеви въглеродни емисии, която електрифицира отоплението и която диверсифицира горивата за тежката индустрия, е по-устойчива, по-благоприятна за гражданите и по-независима Европа”, заключиха енергийните анализатори.