Киви от Петрич

Вкусната храна ражда хубави мисли, казва Албена Георгиева от KiwiBg - първата българска семейна ферма за киви. Според нея агростопаните, които отглеждат само земеделска продукция, вече рязко намаляват, защото новото поколение производители се стреми да създава разнообразни продукти от своята реколта. И ето как Албена става част от дейност, която я превръща не просто в предприемач, а из основи променя живота ѝ.

За да може българите да ядат българска храна, трябва някой да я отгледа. За Албена и сестра ѝ Костадинка земеделието не се е появило като източник на доходи, просто техните родители се грижели за наследствените ниви с киви и след тях е трябвало двете да намерят начин да съхранят градините.

Защо е важно?

Все повече хора в България познават и харесват киви, но малцина знаят как то се появява в България и как се отглежда. През 70-те години на миналия век са направени проучвания къде у нас е най-подходящото място за този екзотичен плод. Аграрната политика на България по онова време е била насочена към нови перспективи и възможности. Кивито е засадено на площ от 500 дка през 1978 г. в района на Петрич, където достъпът е бил само с граничен лист. Ползван е посадъчен материал от Франция. Процесът му на плодоотдаване е дълъг – чак на седмата или осмата година.

Как Албена и Костадинка се оказват собственички на нива с киви?

След промените и връщането на земята в реални граници, двайсетина семейства в Петрич започват да отглеждат киви в наследствените площи. Но трудностите отказват едни, някои заминават за чужбина, други просто нямат наследници, които да поемат работата. Нивите, които са на първа линия до пътя, отдавна са купени, дърветата са изсечени и терените са превърнати в складове. Някои хора дори не се интересуват каква инвестиция са тези насаждения, ако сам трябва да започнеш от нулата. Нужни са доста средства за разсада, следват 7 г., в които поливаш и подрязваш, работиш, правиш разходи, без да имаш никакви приходи. На 15-ата година се достига до максимума по 25 кг от дръвче. Кивито не се разболява. Рисковете са от измръзване, слани и градушки. Работата си е работа и край Петрич сега има много ниви с изоставено и подивяло киви. Това се отразява на онези, които продължават да се грижат за своите градини – появяват се затруднения с поливането и с поддръжката на пътя. Случва се някой да влезе в чуждите ниви и реже дървета. Държавата и общините странят от проблемите на малките земеделци.

Пред какво предизвикателство се оказват двете сестри?

Албена и Костадинка помагали на своите родители главно в брането на киви. Но когато жизненият им път приключва, двете сестри започват да търсят решение за бъдещето на градината. Първата година не се справят много добре, защото тон и половина от обрания плод остава нереализиран, тъй като са неподготвени за голямото изпитание.

Албена Георгиева споделя как постепенно натрупват опит

Избрахме да продължим с отглеждането на кивито, тъй като то не изисква нашето постоянно присъствие, а и не разчитаме да се издържаме само от него. Намираме начин да се справим с резитбата, брането и другите съпътстващи дейности. Първото, което направихме, когато поехме дейността, беше да организираме доставки за хора в София, които държат да консумират храна с ясен произход. После започнахме да участваме във фермерските пазари и така забелязахме, че по този начин потребителите се убеждават, че си истински. Там клиентите постоянно ни питаха защо не правим нещо с това киви и това стана подтик да направим стъпки в тази посока. Сега четирима души сме ангажирани с тежката работа, на децата сме оставили да се занимават със сайта и с други съпътстващи неща.

И ето какво предприемат в своето бизнес приключение…

От 3 г. насам правят преработка на екзотичния плод. Първият продукт е сладко от киви, което много се харесва и това е стимул за нови търсения. Разнообразието нараства и сред предложенията са плодово вино, оцет, плодов чай, компот, шоколад със сушено киви, козметика – ексфолианти за тяло, балсам за устни, сапун със семена от киви. Работят с различни автори, които правят пана, брошки, картички, картини. Преди две години създават малък фирмен магазин „Киви и керамика“ на ул. „Гладстон“.  Когато са в Петрич, слагат табелка „Ние сме на нивата с киви“. Какво предстои?

През 2023 г. отварят градината за посещения. Досега не са го направили, просто им е трябвало време да стигнат и дотук. Когато дойдат да видят къде расте кивито, туристите ще има и какво да си купят. За целта ще се ползват туристически агенции, тъй като създателите на KiwiBg не искат сами да се справят с всичко. Имат амбициите да разкрият и място за срещи и обучения, където да се споделят успехите, но и проблемите на малките земеделски стопани.

Как KiwiBg се справят и на кого разчитат?

За изработването на продуктите, в които присъства киви, работят с партньори. Моделът може да се използва от всеки, който иска да направи крачка напред. Устойчивостта се крепи на това, че си партнират с други предприемачи, които не се боят да експериментират, а са готови да правят и по-малки количества. „ Вярваме, че трябва да се развиваме с премерена стъпка, като залагаме на добри продукти без консерванти“.

Кои са проблемите, които охлаждат ентусиазма им?

Липсата на хора, които да работят, слага таван на растежа. Петрич вече е град на трудови емигранти, избрали да работят в чужбина. В тези условия Албена е приела следната формула: „Не е нужно ние да поемаме голям товар, защото накрая финансовият резултат ще е същия, само разходите ни ще са по-високи, както и натоварването ни. Нека и други да намерят своята перспектива в дребното земеделие“.

„Киви от Петрич“ е бранд, който дава локална сила. KiwiBg нарекли кивито български плод под прикритие – след като всеки втори клиент ги убеждавал, че в Петрич няма киви. Но с усилията на KiwiBg и на хората, които те увличат, този ценен плод излиза от „прикритие“ и става разпочнаваем и чрез продуктите, в които присъства.

Текстът е част от бр. 114 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.