Кога и как ще се спират евросредства заради върховенството на закона в ЕС
Съветът на ЕС прие регламент, който обяснява обвързаността на новата клауза с бюджета на ЕС
Съветът на Европейския съюз прие в понеделник на първо четене регламент за общия режим на обвързаност за защита на бюджета на ЕС през следващите седем години и средствата за възстановителния от COVID-19 план. За да бъде финализиран, регламентът трябва първо да получи окончателно одобрение от Европейския парламент, като най-ранната дата това да стане е 16 декември.
Въпросът как да бъде защитен рекордно големият бюджет на ЕС породи редица спорове между държавите членки, като най-големите му противници – Унгария и Полша – дори го блокираха, както и COVID помощта. Впоследствие те все пак се съгласиха с възможността да бъдат изключени от възстановителния фонд, от който следва да получат милиарди евро.
Регламентът позволява бюджетът на ЕС да бъде защитен при установено нарушение на принципите на правовата държава, ако те засягат или сериозно заплашват да засегнат доброто му финансово управление или достатъчно пряко застрашават финансовите интереси на Блока.
Регламентът следва да влезе в сила на 1 януари 2021 г., но Унгария и Полша заявиха, че ще се допитат до Съда на Европейския съюз дали клаузата за върховенството на закона е легална. Регламентът няма да може да бъде прилаган до окончателното становище на Съда, но след евентуалното му одобрение, ще може да се прилага със задна дата.
Според регламента нарушения във върховенството на закона са:
- Застрашаване на независимостта на съдебната система;
- Непредотвратяването, некоригирането или несанкционирането на произволни или незаконосъобразни решения на органите на публичната власт, включително на правоприлагащите органи, непредоставянето на финансови и човешки ресурси, което пречи на правилното им функциониране, или липсата на гаранция за отсъствието на конфликти на интереси;
- Ограничаването на достъпността и ефективността на средствата за правна защита, включително посредством рестриктивни процедурни правила и неизпълнение на съдебни решения, или ограничаването на ефективното разследване, наказателно преследване или санкциониране на нарушения на закона.
Как се установява нарушение?
Изисква се обстойна качествена оценка на Европейската комисия, която да отчита имащата отношение информация от всички налични източници и признати институции. Сред тях са решенията на Съда на Европейския съюз, докладите на Европейската сметна палата, годишния доклад на ЕК за върховенството на закона и Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието, докладите на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и, доколкото е приложимо - на Европейската прокуратура и заключенията и препоръките на съответните международни организации и мрежи, включително органите на Съвета на Европа като Групата държави срещу корупцията (ГРЕКО) и Венецианската комисия, по-специално изготвения от нея списък на критериите за принципите на правовата държава, и европейските мрежи на върховните съдилища и съдебните съвети.
Процедурата
Преди да предложи приемането на каквито и да било мерки, ЕК следва да уведоми съответната държава за причините. Комисията следва да информира без забавяне Европейския парламент и Съвета на ЕС за такова уведомление и неговото съдържание. На „провинилата се“ страна членка трябва да се даде възможност да представи своето становище и то да бъде взето под внимание - в определен от Комисията срок, който е не по-кратък от един месец и не надвишава три месеца, считано от датата на уведомлението за констатациите. В своето становище държавата членка може да предложи приемането на коригиращи мерки за отстраняване на констатациите, посочени в уведомлението на Комисията.
След приемането на мерки ЕК следва редовно да следи положението в съответната държава членка. Брюксел трябва да направи повторна оценка на положението, когато засегнатата страна членка приеме нови коригиращи мерки, и при всички случаи най-късно в срок от една година от приемането на мерките.
Кога и какви мерки ще се налагат?
Те са необходими най-вече когато другите процедури, предвидени в законодателството на ЕС, не позволяват да се осигури по-ефективна защита на бюджета. Финансовото законодателство на ЕС и приложимите секторни и финансови правила предвиждат различни възможности:
При управление на бюджета от страна на ЕК:
- Спиране на плащанията или на изпълнението на правно задължение или прекратяване на правно задължение съгласно Финансовия регламент;
- Забрана за поемане на нови правни задължения;
- Спиране на изплащането на траншове изцяло или частично или предсрочно погасяване на заеми, гарантирани от бюджета на ЕС;
- Спиране или намаляване на икономическото предимство в рамките на инструмент, гарантиран от бюджета;
- Забрана за сключване на нови споразумения за заеми или други инструменти, гарантирани от бюджета на Съюза;
При споделено управление от страна на ЕК и засегнатата държава
- Спиране на одобрението на една или повече програми или изменение на Финансовия регламент;
- Спиране на изпълнението на задължения;
- Намаляване на поетите задължения, включително чрез финансови корекции или прехвърляния към други разходни програми;
- Намаляване на предварителното финансиране;
- Прекъсване на сроковете за плащания;
- Спиране на плащания.
„Принципи на правовата държава“
„Принципите на правовата държава“ се отнасят до ценността на Съюза, заложена в член 2 от ДЕС. Те включват принципите на законност, което предполага прозрачен, отчетен, демократичен и плуралистичен законодателен процес; правна сигурност; забрана на произвол от страна на органите на изпълнителната власт; ефективна съдебна защита, включително достъп до правосъдие, от независими и безпристрастни съдилища, също и по отношение на основните права; разделение на властите и недискриминация и равенство пред закона.