Кои мерки от проектобюджета на Теменужка Петкова копира Гълъб Донев? (Таблица)

Миналата седмица правителството на Румен Радев входира за разглеждане в Народното събрание проектобюджета за 2026 г. Това е третият вариант на план-сметка за първата година от членството на България в еврозоната, по-голямата част от която премина с действащ удължителен закон за бюджета за 2025 г.

Заложените параметри бяха масово разкритикувани от икономисти и анализатори, включително от Фискалния съвет и от Българска народна банка (БНБ). От консултативния орган изрично посочиха в своя позиция, че в проектобюджета липсва стратегия за провеждане на необходимите структурни реформи в публичния сектор.

Правителството не предприема достатъчно реформи за оптимизиране на неефективните разходи в публичния сектор. Вместо решителни консолидационни действия, проектът залага на разходни корекции и дългово финансиране, което влошава дългосрочната фискална устойчивост на страната и излага публичните финанси на опасност“, казаха от там.

От централната банка пък предупредиха, че параметрите – и особено дефицитът от 5.7% от БВП, или почти двойно над позволения лимит от 3% – са „сериозен негативен сигнал по отношение на устойчивостта на публичните финанси“.

Самият Гълъб Донев призна, че това наистина не е бюджетът, който са очаквали хората, но категорично заяви, че това е „бюджет на реалността“. 

Хората очакваха и все още очакват съвсем друг, по-радикален бюджет – който да върне нормалността в държавните финанси. Но трябва да си дадем сметка, че сме в края на юни. Този бюджет не започва от 1 юли, а се изпълнява още от 1 януари“, каза Донев.

Що се отнася до приходните мерки, бюджетът на Донев избягва пряко увеличение на осигурителните вноски.  Във вариантите на Теменужка Петкова това присъстваше и предизвика масовите протести, които в крайна сметка доведоха до падането на кабинета „Желязков“. Вместо това финансовото министерство залага на комбинация от „по-леки“ за обществото мерки, вкл. увеличаване на максималния осигурителен доход до 2 300 евро от 1 август, поскъпване на винетките с 30% и нов лицензионен режим за хазартните оператори с очакван ефект от 100 млн. евро. На практика обаче приходната амбиция остава сходна с тази в предходните два варианта – разликата е по-скоро в инструментите, отколкото в мащаба.

Economic.bg изготви таблици с приходните мерки и в трите проектобюджета. Ето какво залагаха предходните два варианта на проектобюджета:

Напомняме, че спорната мярка за увеличение на осигурителните вноски, дори след протестите и поетия ангажимент да отпадне, всъщност остана във финансовите планове на тогавашното правителство, но просто бе отложена за 2027 г.

Сравнението показва, че като философия при мерките бюджетът на Донев не се различава радикално от тези на Петкова. Единствената ключова разлика е свързана с увеличението на осигуровките, което липсва в сегашния разчет, но сред други ключови идеи се повтарят и в трите план-сметки. Това включва повишаването на акцизите върху тютюневите изделия (с ускоряване на действието на сегашния акцизен календар), вдигането на максималния осигурителен доход (с цел догонване на ръста на заплатите), мерки, свързани с хазарта, актуализацията на тол таксите, както и мерките за борба със сивата икономика и повишаване на събираемостта. Разликата е основно в параметрите и в очаквания фискален ефект, който в юнския вариант е по-консервативно заложен.