„Липсва стратегия“: Фискалният съвет с остри критики към Бюджет 2026

Голям дефицит, липса на фискална консолидация и липса на реални структурни реформи. Това са само част от проблемите, които Фискалният съвет видя в проектобюджета за 2026 г. В свое официално становище, разпространено до медиите в петък, от консултативния орган предупреждават, че в проектобюджета липсва стратегия за провеждане на необходимите структурни реформи в публичния сектор.

Правителството не предприема достатъчно реформи за оптимизиране на неефективните разходи в публичния сектор. Вместо решителни консолидационни действия, проектът залага на разходни корекции и дългово финансиране, което влошава дългосрочната фискална устойчивост на страната и излага публичните финанси на опасност“, посочват от съвета.

Според становището планираният дефицит от 5.7% за 2026 г. влошава фискалната позиция на страната, а заложената консолидация до 3% през 2028 г. „се опира изцяло на оптимистични макроикономически допускания, а не на дълбоки структурни реформи“.

Данъците остават основен стълб

Общият размер на приходите, помощите и даренията по КФП за 2026 г. е планиран на 49.62 млрд. евро (39.6% от БВП), което представлява номинален ръст от близо 5.6 млрд. евро спрямо предварителния отчет за 2025 г. В средносрочен план приходите се очаква да достигнат 50.27 млрд. евро през 2027 г. и 53.39 млрд. евро през 2028 г.

Основният стълб остават данъчно-осигурителните постъпления, които според разчетите ще нараснат до 38.44 млрд. евро през 2026 г., 41.43 млрд. евро през 2027 г. и 44.34 млрд. евро през 2028 г. Пакетът от краткосрочни и дългосрочни мерки гарантира ръст от 482 млн. евро на начислена основа за 2026 г.

Основните приходни мерки в проектобюджета включват:

• Тютюневи изделия: изпреварващото реализиране на акцизния календар от 1 август 2026 г. ще донесе 41.9 млн. евро допълнителни приходи за годината, а общият ефект от повишаването на акцизните ставки възлиза на 155.9 млн. евро;
• Хазартен сектор: въвежда се лицензионен режим за афилиейт операторите с двукомпонентна държавна такса (6 000 евро фиксирана годишна такса и 10% върху комисионното възнаграждение), както и блокиране на плащанията към нелицензирани оператори – с общ ефект от 100 млн. евро;
• Пазар на труда: повишаването на максималния осигурителен доход на 2 300 евро от 1 август 2026 г. ще осигури 90.8 млн. евро, а служебното коригиране на минималните осигурителни прагове – още 50.9 млн. евро;
• Транспортни такси: увеличението на винетните такси с 30% от 1 август 2026 г. и диференцирането на тол таксите според въглеродните емисии ще донесат общо 117.1 млн. евро;

Неданъчните приходи са планирани на 5.78 млрд. евро, като в тях е разчетено внасянето на 100% дивидент от държавните предприятия (331.2 млн. евро), но намаляването на отчисленията за техните дъщерни дружества от 100% на 70% води до нетно свиване на приходите от дивидент със 123 млн. евро. Помощите и даренията от еврофондовете бележат рязък ръст до 5.39 млрд. евро през 2026 г. заради финализирането на траншовете по Плана за възстановяване и устойчивост, след което намаляват до 2.71 млрд. евро през 2027 г.

„Значителен обем“ разходи

Капиталовите разходи през 2026 г. достигат значителния обем от 9.36 млрд. евро, разпределени между национално финансиране (4.03 млрд. евро) и европейски фондове (5.33 млрд. евро)“, казват от Съвета

Продължава изпълнението на Инвестиционната програма за общински проекти с ресурс от 1.11 млрд. евро, като поименният списък към Закона за държавния бюджет отпада и се заменя с одобрение от Министерския съвет на проекти със стартирало изпълнение и сключени споразумения. Предвижда се и промяна в Закона за обществените поръчки за ограничаване на индексацията на действащи строителни договори, която ще спести 285.3 млн. евро.

Общият размер на разходите по КФП за 2026 г. възлиза на 56.81 млрд. евро (45.4% от БВП), като се предвижда умерено свиване до 55.35 млрд. евро през 2027 г. и плавно нарастване до 57.69 млрд. евро през 2028 г. Текущите нелихвени разходи остават основното перо, а консолидационните мерки са на стойност 604.4 млн. евро нетно увеличение за 2026 г.

Основните разходни пера в проектобюджета включват:

• Политика по доходите: прилага се еднократна 5-процентна индексация на индивидуалните заплати в бюджетната сфера (439 млн. евро) и се преустановява автоматичното им обвързване със средната работна заплата за страната;
• Съкращение на разходите за персонал: от 1 септември 2026 г. се налага 10-процентно съкращение за повечето разпоредители с бюджет – без общините, делегираните бюджети, болниците и силовите ведомства;
• Пенсии: разходите за пенсии по КФП нарастват до 13.58 млрд. евро, отразявайки осъвременяването по т. нар. „швейцарско правило";
• Лихвени разходи: разходите по обслужването на дълга се покачват до 1.06 млрд. евро.

Препоръките

Според Фискалния съвет декларираните консолидационни усилия са до голяма степен фиктивни.

Въпреки декларираните консолидационни усилия, мерки като 10% съкращение на разходите за персонал от септември 2026 г. имат краткосрочен характер, спестявайки само 85 млн. евро на фона на общата разходна експанзия. Липсва стратегия за цялостна административна реформа и оптимизация на числеността на публичния сектор, а вместо това се разчита на механични, еднократни съкращения на бюджети“, казват от консултативния орган.

Критики има и към осигурителната реформа, при която държавните служители започват да плащат лични осигурителни вноски в съотношение 80:20, но със съответно компенсиране на заплатите. Според ФС

Подобен подход не представлява реална структурна реформа на модела на осигуряване, а единствено прехвърляне на счетоводни пера, което отлага същинското фискално преструктуриране за бъдещи периоди.“

Експертите алармират и за рисковете от нарастващия дълг.

Темповете на трупане на нов дълг (средно по 5.5 млрд. евро на година) излагат страната на сериозни пазарни рискове. Рязкото покачване на лихвените разходи до 1.78 млрд. евро през 2028 г. (близо 1.4% от БВП) ще започне директно да иззема фискално пространство от ключови сектори като образование и здравеопазване, превръщайки дълговото бреме в постоянен структурен дефект на бюджета“, предупреждават експертите.

Фискалният съвет смята още, че държавата прехвърля фискалната тежест към бизнеса чрез приходни палиативи вместо чрез разходни реформи. „Резервите за повишаване на събираемостта и изсветляване на сивия сектор (оценяван на 34.6% от БВП) са надценени в разчетите на МФ и не могат да заменят нуждата от реформиране на неефективните публични разходи“, категорични са от консултативния орган.

В заключение съветът настоява за радикално преработване на бюджетната рамка чрез реално съкращаване на неефективните държавни разходи.