Кой печели най-много от „Турски поток”
„Южен поток” се прероди, но като друг проект, който обаче ще изпълнява същата руска цел
~ 3 мин.
Санкциите, които ЕС и САЩ наложиха на Русия след анексирането на Крим през март 2014 г. и руската цел да избегне Украйна при доставките на газ за Европа, накараха Русия да преразгледа газовите си проекти. В края на същата година, по време на държавно посещение в Турция, президентът Владимир Путин обяви, че Русия е решила да се оттегли от проекта „Южен поток” и започна да работи по тръбопровод през Турция, известен като „Турски поток”.
Официалното споразумение за газопровода между Турция и Русия бе подписано в Истанбул на 10 октомври 2016 г.
Турция има нужда от руски газ
Годишното потребление на природен газ в Турция е 53.5 млрд. куб. метра. А с приблизително 28.5 млрд. куб. метра Русия покрива около 53% от годишните нужди на южната ни съседка. Турция, която до голяма степен зависи от Русия за снабдяването със синьо гориво, продължава да си сътрудничи тясно с Москва по нови проекти за тръбопроводи, вместо да търси нови доставчици по отношение на енергийната сигурност.
Проектът „Турски поток” е един от тях. По него ще се доставят общо 31.5 млрд. куб. метра руски газ.
Понастоящем Русия доставя природен газ за Турция през Западния газопровод, който минава през Украйна и България и стига до Странджа/Малкочлар, както и „Син поток“, който минава през Черно море до турския град Самсун. Въпреки че обществото в Турция смята, че ще получи по-евтин газ търговските условия на газа, който ще преминава през новия „Турски поток” ще бъдат същите като през Западния и това споразумение остава в сила 30 години. В споразумението няма разпоредби, че Русия ще намали цената на природния газ, който ще се продава на Турция. Така Русия ще получи по-голяма печалба, защото не плаща транзитни такси за Украйна.
Къде ще минава тръбопроводът?
През последните няколко месеца България и Гърция поискаха от Русия тръбата да продължи през тях. Това ясно показа, че единственият орган при решаването на маршрута на тръбопровода е Русия.
Всъщност по време на посещението на руския президент Владимир Путин в Сърбия на 18 януари 2019 г. той обяви, че газът от „Турски поток” ще бъде достигне до Сърбия и Унгария през България. Така „Южен поток” отново се ражда, но като „Турски поток”, който ще изпълнява същата руска цел.
Руските ползи от този проект никак не са малко. Кремъл ще може да използва турската изключителна икономическа, ще увеличи зависимостта на Турция от доставките на руски природен газ и ще се възползва от ниските инвестиционни разходи. Москва засили и позициите си геополитически, обсъждайки проекта и с Гърция, и с България.
Русия се справи много добре със ситуацията след отмяната на проекта „Южен поток“ под натиска на ЕС и САЩ и като използва нуждите на Турция. В резултат на това съживи газовия проект с по-изгодни условия и с 10 млрд. долара по-евтино. При тези обстоятелства би било нереалистично да се твърди, че Турция е ключова страна за доставката на руски газ в Европа, а по-скоро само транзитна. Началото на дебата за това дали името на проекта, трябва да бъде „Турски поток” или „Руски поток” , ще доведе до отговорите на много въпроси.
Официалното споразумение за газопровода между Турция и Русия бе подписано в Истанбул на 10 октомври 2016 г.
В сравнение с проекта „Южен поток”, „Турски поток” е с 2100 километра по-къс, което ще спести 10 млрд. долара и тази сума е облекчение за руската икономика, която страда от спада на цената на петрола, обезценката на рублата и санкциите.
Турция има нужда от руски газ
Годишното потребление на природен газ в Турция е 53.5 млрд. куб. метра. А с приблизително 28.5 млрд. куб. метра Русия покрива около 53% от годишните нужди на южната ни съседка. Турция, която до голяма степен зависи от Русия за снабдяването със синьо гориво, продължава да си сътрудничи тясно с Москва по нови проекти за тръбопроводи, вместо да търси нови доставчици по отношение на енергийната сигурност.
Проектът „Турски поток” е един от тях. По него ще се доставят общо 31.5 млрд. куб. метра руски газ.
Понастоящем Русия доставя природен газ за Турция през Западния газопровод, който минава през Украйна и България и стига до Странджа/Малкочлар, както и „Син поток“, който минава през Черно море до турския град Самсун. Въпреки че обществото в Турция смята, че ще получи по-евтин газ търговските условия на газа, който ще преминава през новия „Турски поток” ще бъдат същите като през Западния и това споразумение остава в сила 30 години. В споразумението няма разпоредби, че Русия ще намали цената на природния газ, който ще се продава на Турция. Така Русия ще получи по-голяма печалба, защото не плаща транзитни такси за Украйна.
Къде ще минава тръбопроводът?
През последните няколко месеца България и Гърция поискаха от Русия тръбата да продължи през тях. Това ясно показа, че единственият орган при решаването на маршрута на тръбопровода е Русия.
Всъщност по време на посещението на руския президент Владимир Путин в Сърбия на 18 януари 2019 г. той обяви, че газът от „Турски поток” ще бъде достигне до Сърбия и Унгария през България. Така „Южен поток” отново се ражда, но като „Турски поток”, който ще изпълнява същата руска цел.
Руските ползи от този проект никак не са малко. Кремъл ще може да използва турската изключителна икономическа, ще увеличи зависимостта на Турция от доставките на руски природен газ и ще се възползва от ниските инвестиционни разходи. Москва засили и позициите си геополитически, обсъждайки проекта и с Гърция, и с България.
Русия се справи много добре със ситуацията след отмяната на проекта „Южен поток“ под натиска на ЕС и САЩ и като използва нуждите на Турция. В резултат на това съживи газовия проект с по-изгодни условия и с 10 млрд. долара по-евтино. При тези обстоятелства би било нереалистично да се твърди, че Турция е ключова страна за доставката на руски газ в Европа, а по-скоро само транзитна. Началото на дебата за това дали името на проекта, трябва да бъде „Турски поток” или „Руски поток” , ще доведе до отговорите на много въпроси.
