„Комисията Nexo“: Предизборен трик или шанс за ключов дебат
На финалната си права 48-ият парламент създаде временна комисия, която да разисква казуса с обвинената „криптобанка“
Снимка: БТА
924
~ 3 мин. четене
Мирела Вавова 
С пълно единодушие, но не без неизменните политически пристрастия и внушения, със 190 гласа „за“, депутатите днес решиха да се създаде парламентарна комисия по „случая Nexo“. Целта ѝ е да установи всички факти и обстоятелства около дейността на криптокомпанията и обвиненията срещу нея във финансови престъпления, връзки с лица и структури, подкрепящи тероризъм, и спонсорирането на политически партии в България.
Въпреки заявката от страна на всички политически сили, че подкрепят предложената от ГЕРБ-СДС комисия, дебатът отне няколко часа. Депутатите се възползваха от пиперливата призма „Nexo“, за да пречупят през нея добре познатия си наратив по странични теми.
На фона на наближаващия край на 48-ия парламент комисията е много по-вероятно да продължи да служи на депутатите по-скоро предизборно. Докато Мирослав Иванов от „Продължаваме промяната“ изрази мнение, че структурата е безсмислена, защото се опитва да изземе функциите на разследващите и хаби пленарно и законодателно време, Йордан Цонев от ДПС контрира, че въпросът остава политически, защото става дума за имиджа на страната.
В този ред на мисли мнозина напомниха за случая с OneCoin на „криптокралицата“ Ружа Игнатова. След като през 90-те годни на България ѝ излезе име покрай емблематични хакерски престъпления, схемата на издирваната от ФБР и Интерпол българка отново прикова вниманието насам. Сега на дневен ред е Nexo, на която още през септември бяха повдигнати обвинения от властите в осем американски щата.
Наред с проблемите от накърнената репутация на страната и предпоставките за изтичането на високо квалифицираните кадри и инвестициите навън, комисията за Nexo отваря и важен вътрешнополитически въпрос.
Финансирането на партиите
Всъщност казусът с Nexo за пореден път изкара на преден план дилемата за модела на финансиране на партиите, отчетността и опасенията от скрит политически комфорт, когато това се прави непрозрачно. Именно такива се породиха около разкритието, че „Да, България“ (част от коалицията „Демократична България“) е била финансирана от служители на криптокомпанията.
Проверка на партията установи, че тя е получила дарения от 15 души, работещи за „криптобанката“ – те са дали общо 199 999 лв. през 2021 г. и 199 993 лв. през 2022 г. Наглед координираните им действия и сходните внесени суми по 20 000 лв. събуждат съмнения, че парите идват по линия на самата компания, но прикрито.
Иска се сериозен разговор за финансирането на партиите – дали да е публично, както и да се обсъди необходимостта от закон за лобизма“, каза съпредседателят на ДБ Христо Иванов днес от трибуната. Според него обаче това не трябва да се случва в предизборно време.
„Една такава комисия трябва да разгледа как се финансират партиите в България изобщо. Защото сегашната система не работи“, каза лидерът на „Демократична България“.
За комисията
Парламентът реши комисията да работи 1 месец, а в нея да влязат 14 народни представители, избрани на паритетен принцип – по двама от политическа сила.
Неин председател ще е Даниел Митов от ГЕРБ.
Членове на комисията ще бъдат: Десислава Трифонова (ГЕРБ), Рена Стефанова и Асен Василев от „Продължаваме промяната“, Йордан Цонев и Петър Чобанов от ДПС, Златан Златанов и Ивайло Чоргов, Иван Ченчев и Илиян Йончев от БСП, Божидар Божанов и Надежда Йорданова от „Демократична България“ и Лидия Недева и Гален Монев от „Български възход“.
