Красимир Дачев: Променим ли мисленето си, променяме реалността

Може да се противопоставим на всесилната бюрокрация единствено като изключим възможността да се срещаме очи в очи с нея

Красимир Дачев: Променим ли мисленето си, променяме реалността

Красимир Дачев e председател е на УС и изпълнителен директор на Група Технология на металите "А. Балевски" холдинг АД и на „Свилоза" АД. Собственик е на няколко фабрики в сферата на химията, металолеенето и търсенето на полезни изкопаеми. Преди 10 ноември 1989 г. е главен юрисконсулт в Националния комитет за използване на космическото пространство, член на Международната академия за космическо право и ръководител на Националната космическа програма.

България се движи в правилната посока и по-голямата част от работодателите увеличават производството и повишават заплатите. Българските предприемачи продължават да инвестират, което показва, че те имат позитивни нагласи за бъдещето. И колкото повече нещата се подобряват, толкова повече ни дразни упорството на всесилната бюрокрация. Може да й се противопоставим единствено като изключим възможността да се срещаме очи в очи с нея, вместо да създаваме органи, които да я контролират.

Сега е моментът да съкратим 50-60% от чиновниците. Пазарът ще ги поеме в ново амплоа. Иначе един ден времената ще станат трудни за администрацията, но тогава тези хора няма да има къде да отидат да работят. Сега се търси работна ръка, а и българският работодател свикна да обучава хора без умения, стига те да имат желание да работят. Администрацията се съпротивлява, но дано не изпуснем момента да въведем правилото за мълчаливото съгласие.

Важен въпрос е как правната система да заработи безотказно. Стане ли това, много неща ще си отидат на мястото. Но за някои безнаказаността е удобство. В Хелзинки, столицата на Финландия, има един дежурен нотариус. Там няма злоупотреби. А в България на всяка крачка има нотариус или съдия-изпълнител, а стават далавери. Сега съдебната система си прави каквото си иска, монополите си правят каквото си искат, а и здравеопазването също си прави каквото си иска. Появили ли се макар и малка политическа воля за промяна, те са първите, които започват да надават глас. Те нямат интерес статуквото да се промени и намират начин да се справят с хората, дръзнали да правят реформи, а обществото се държи така, сякаш разполагаме с безкрайна съкровищница с кадри.

Напоследък се чудя защо държавата ни е бедна и везните се наклоняват в полза на отговора, че сме бедни, защото не сме достатъчно умни. В САЩ сондата за добиване е разположена в градския парк и никой няма притеснение от това. Отиваш в Щутгарт – мислиш, че виждаш спортна зала, а то се оказва атомна централа. Във Виена виждаш красива сграда, която се оказва завод за преработка на отпадъци. А в България е пълно с организации на празно скитащи екземпляри, които не спират да рекетират за едно или друго. На струната на популизма лесно се свири, когато „народът прост, животът – тежък, скучен”.

За мен знаков е един цитат от Айн Ранд, която е знаково име за философията и литературата на XX в.: „Наблюдавайте парите, те са барометър за достойнството на обществото. Когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо; Когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние; Когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, и вашите закони не закрилят вас от тях, но закрилят тях от вас - тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено”.

В България започнаха да идват малко чуждестранни инвестиции, което показва, че нещо куца в системата. Тук продължава доминацията и безконтролното действие на монополите. Виждаме няколко фирми на пазара, които започнаха да манипулират цените на електроенергията и за месец цената за бизнеса скочи с 60%. В България това става пред очите на всички, а държавата е безсилна.

Ако добре си „изиграем картите”, благосъстоянието на хората ще продължи да се увеличава. Днес имаме повече, отколкото някога сме сънували. Някой помислял ли си е преди 20 години, че в София броят на колите ще стане равен на броя на хората… Но производителността в България продължава да е ниска, произвеждаме символично. За това обаче сме виновни ние, предприемачите. „Въздухът” тук не е за производство. Ако един наш работник отиде в Германия, мисленето му веднага се променя. Променим ли и тук начина си на мислене, ще променим и действителността около нас.

Коментари: 0