Къде „живее“ изкуственият интелект?

САЩ са безспорният глобален лидер по брой центрове за данни, като разполагат с над два пъти повече съоръжения от целия Европейски съюз. Изненадващо Германия и Обединеното кралство пък изпреварват Китай, става ясно в AI Index Report 2026, публикуван от Института за ориентиран към човека изкуствен интелект към Станфордския университет. 

Центровете за данни са гръбнакът на изкуствения интелект (AI) – те захранват всичко: от заявките към чатботовете до видео стрийминга и съхранението на файлове в облака. Представляват мащабни съоръжения, в които се помещават сървъри, системи за съхранение на информация и мрежово оборудване. Накратко: колкото повече центрове за данни има, толкова по-бързо се развива AI. Тази инфраструктура обаче консумира огромни количества енергия и изисква сериозен поземлен ресурс.

Центърът за данни е мястото, където е концентрирана изчислителната мощност“, се посочва в доклада AI Index Report 2026. Авторите подчертават, че „техният капацитет, географско разпределение и свързаните с тях вериги на доставки определят какви системи за изкуствен интелект могат да бъдат изградени и къде“, пише EuroNews.

САЩ водят с огромна преднина

По-голямата част от световната инфраструктура е концентрирана в малък брой държави. Според платформата Cloudscene, чиито данни цитира докладът, САЩ водят убедително с 5427 центъра за данни през 2025 г. Това е над десет пъти повече от капацитета на всяка друга страна – ясен показател за мащаба на американското лидерство.

Две от водещите европейски икономики – Германия (529) и Великобритания (523) – се нареждат веднага след САЩ. Изненадващо е, че те изпреварват технологичен и иновационен гигант като Китай, който разполага с 449 съоръжения.

Останалите държави с над 300 центъра за данни са Канада (337), Франция (322) и Австралия (314). Нидерландия също е близо до тази граница с 298 обекта. Повечето от останалите страни по света имат под 300 съоръжения, като Русия (251) и Япония (222) допълват топ 10. Бразилия и Мексико разполагат с между 150 и 200 центъра.

Общият брой в ЕС е наполовина по-малък от този в САЩ

Всички страни от ЕС, взети заедно, разполагат с 2269 центъра за данни – което е едва 42% от капацитета на САЩ. Ако към тази статистика се добави и Обединеното кралство, делът нараства до около 51% спрямо американското ниво, което отново доказва доминацията на Щатите.

Извън лидерите Германия, Великобритания, Франция и Нидерландия, само още няколко европейски държави преминават границата от 100 центъра за данни. Това са Италия (168), Испания (144), Полша (144) и Швейцария (121).

Между 50 и 100 съоръжения имат Швеция (95), Белгия (81), Австрия (68), Украйна (58), Ирландия (55) и Дания (50).

Регионалните тенденции на континента са съвсем ясни: Западна Европа доминира, докато Северна Европа заема по-малка, но стратегически важна ниша. Централна и Източна Европа остават по-фрагментирани и по-слабо развити. Няколко страни от ЕС имат по-малко от 35 центъра, а сред кандидатките за членство в Съюза лидер е Турция (също с 35).

България е с 24 дейта центъра, според класацията. 

Пазарите FLAP-D

Европейският сектор е концентриран около пет основни града: Франкфурт, Лондон, Амстердам, Париж и Дъблин – т.нар. пазари FLAP-D. Според Atlas Edge те привличат лъвския дял от инвестициите и операторите.

Тези локации доминират, тъй като съчетават ключови интернет възли, огромно търсене от финансовия и технологичния сектор, отлична свързаност, силно присъствие на облачни услуги и стабилна регулаторна среда. Любопитно е обаче, че макар Ирландия (в лицето на Дъблин) да е част от този елитен клуб, страната изостава по общ брой центрове на национално ниво.

Капацитетът е по-важен от бройката

Сухите цифри показват само броя на сградите, но не и реалната им мощност.

САЩ може и да имат сериозна преднина, но класацията на останалите държави трябва да се тълкува с едно уточнение: броят на центровете за данни не отразява разликите в размера на съоръженията, техния изчислителен капацитет или степента им на натоварване“, отбелязват авторите на доклада.

Според проучване на Световната банка за развитието на облачната инфраструктура, инвестиционните решения в сектора се определят от четири ключови фактора:

• Надеждна и достъпна електроенергия.
• Стабилна широколентова свързаност.
• Благоприятно географско положение и достъп до земя.
• Предвидима политическа и бизнес среда.

Докладът заключава, че страните с ниски и средни доходи изпитват сериозни затруднения в привличането на подобни инвестиции именно заради дефицити в енергийната мрежа, интернет свързаността и стабилността на бизнес климата.