Без коледни чудеса: КЗК ще проучва задълбочено сделката за „Булсатком“

Желанието на „Юнайтед Груп България“ – собственикът на Vivacom и медийната група „Нова Броудкастинг Груп“ – да придобие доставчика на платена телевизия „Булсатком“ и свързаните с нея дружества няма да бъде ознаменувано с коледно чудо. Вместо това сделката ще бъде подложена на по-щателен анализ заради риск от потенциално господстващо положение, което може да изкриви пазара.

Това става ясно от публикуваното на 21 декември решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което започва задълбочено проучване на ефектите от придобиването.

Новината идва след яростен отпор срещу сделката от страна на конкурентите и заинтересованите страни. Придобиването на доскоро най-големия тв доставчик в страната от собственика на Vivacom сложи край на дългогодишния мир на телеком пазара.

Припомняме, че United Group обяви придобиването на „Булсатком“ през ноември. По-рано през година пък групата чрез своето дружество „Словения Броудбанд“ задвижи отделна сделка – за покупката само на инфраструктурата на същия оператор (б.а. – сделката първоначално получи зелена светлина за незабавно изпълнение по „бързата писта“ от регулатора, но преди седмици Административният съд София област излезе с решение за поставяне на пауза).

Промяната на пазара и възможните рискове

Основните конкуренти в лицето на А1, Yettel и свързаната с нея „БТВ Медия Груп“ многократно досега са коментирали опасенията си, че сделката ще доведе до господстващо положение за UG. Те изтъкват, че групата ще се сдобие с над 60% пазарен дял при тв разпространението, както и ще даде предимство при разпределянето на пакетните предложения на тв програми на едро в полза на „Нова Броудкастинг Груп“.

От групата на bTV, която заедно с Yettel са под шапката на PPF Group, дори стигат по-далеч.

Основните опасения на бТВ са, че обединената група би могла да преустанови излъчването на всички или на някои от телевизионните програми на бТВ“, пише в становището на компанията до КЗК.

Конфликтна точка, както отбелязва и КЗК, е двойственото положение на компанията купувач: „Придобиващата група чрез „Нова Броудкастинг Груп“ и дружествата под негов контрол продават на едро права за разпространение на телевизионни програми. От друга страна, придобиващата група чрез „Виваком“, Нет 1, N3, Телнет, ТВН Дистрибуция, Онлайн Директ и „Булсатком“ купуват права за разпространение на тв програми на едро и осъществяват пренос чрез различни технологии до крайните клиенти.“

Противниците на сделката изтъкват, че пазарен дял от 60% и съществена разлика с пазарния дял на следващия по ред участник (разлика повече от 30 пр. пункта) е безспорна индикация за създаването на господстващо положение и за съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция.

Опонентите се позовават на доклада на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), според който към 2022 г. делът на „Виваком България“ по брой абонати достига 34.36% и заедно с този на „Булсатком“ (26.7%) обединената група би имала общ от 61.06%. Следващият в класацията е „А1 България“ с 26.4%, а всички останали играчи на пазара притежават общо едва 12.54%.

Тук трябва да се отбележи, че докладите на КРС не отразяват участието на пазара на доставчиците на стрийминг услуги, като Netflix, Amazon Prime, Disney+. Това дава основание на „Юнайтед Груп“ да изтъква

подценяване на броя на абонатите по подадени в КРС данни в рамките на 18 – 20%“.

На база на данни от „Ърнст и Янг“, отразяващи услугите, предоставени от местни и чуждестранни доставчици, собственикът на Vivacom изтъква, че „при така преизчисления обем на пазара общият пазарен дял на обединената група е не 61.06%, а 40.4%“.

Становища пред КЗК са представили също „Върджин Груп България“, Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори и синдикалната организация в „Булсатком“.

По отношение на интернет пазара, от A1 например обръщат внимание на офертите „комбинирай и спести“, които през последните 4 – 5 години предлага Vivacom.

С тази оферта абонатите добавят услуги срещу отстъпка към съществуващи услуги. Този пазарен подход ще даде възможност на предприятието с господстващо положение много бързо да пренесе пазарната си сила от пазара на телевизионно разпространение на дребно на пазара на предоставяне на достъп до интернет на дребно.“

Преди да се стигне дотук?

Силите от няколко години насам постепенно напускат „Булсатком“. Бурята се завихри в края на 2016 г., когато започнаха първите и по-големи затруднения да изплаща кредита си от 85 млн. евро. През следващата година доставчикът не успя да извърши плащане нито по лихвата, нито по главницата.

Междувременно част от първоначалните кредитори започнаха да продават своите вземания на други, а те на следващи. Така през 2019 г. се стигна до план за преструктуриране на дружеството. По онова време в него все още бе включен единият от двамата съоснователи – Пламен Генчев, чиято фигура обаче постепенно изпадна от картинката. Самият той поведе тежка битка с кредиторите в опит да си върне контрола над компанията.

Постепенно собствеността се смени, а последно тя мина в ръцете на бизнесмена Спас Русев, бившият мажоритарен собственик на Vivacom. Още тогава случващото се с „Булсатком“ предизвика острите погледи на конкурентите – сделката бе обявена непосредствено след окончателното излизане на Русев от Vivacom, в чиито Надзорен съвет той остана две години след продажбата на дела си на United Group.

Скоро след новината, че той чрез своята „Вива Корпорейт България“ е придобил „Булсатком“ и свързаните с доставчика дружества стана ясно, че покупката всъщност е финансирана със заем от United Group. Това даде повод за съмнения за скрито придобиване, а последващата сделка за кулите и оптичната мрежа ги подчерта допълнително.

В скорошно свое интервю главният изпълнителен директор на Vivacom Николай Андреев коментира, че е за „Булсатком“ е по-добре да бъде придобит вместо да фалира.